Начало / България / За да не сте част от стадото, прочетете тази книга!

За да не сте част от стадото, прочетете тази книга!

talpiteВ това класическо произведение на Густав Льобон са събрани основните принципи на поведението на тълпата.

Изследването обхваща тълпата като явление – нейните свойства, основните видове тълпи и причинно-следствените връзки, характерни за този специфичен социален обект. Льобон описва как хората в тълпата губят индивидуалността си и проявяват нови качества, които до този момент не са им били присъщи.

Характеризирайки тълпата като група хора, обхванати от общи чувства, стремежи и настроения, социологът изтъква някои от характерните ѝ качества:

– заразяване от общата идея
– усещане за непобедимост
– загуба на чувство за отговорност
– податливост към внушение
– предразположеност към импулсивни действия
– готовност за покорно следване на лидери
– неспособност за обмисляне на действията.

Gustave le BonРазгледани са методите, чрез които тълпата, подобно на стадо, се манипулира от своя водач. Ще научите за утвърдените прийоми за постигане на политическо надмощие чрез умело направляване на поведението на тълпите. Може би точно заради тази информация през годините книгата е била настолно четиво на много от политиците, които търсят власт.

Както ще се убедите от новото пълно издание на „Психология на тълпите“, принципите на поведение на тълпата и методите за нейното управление не се променят с времето. Те важат и днес, вероятно с още по-голяма сила.

 

ОТКЪС

Психология на тълпите

Глава 1. Общи характеристики на тълпите

В обичайния смисъл понятието „тълпа“ обозначава група от индивиди, независимо от тяхната националност, занимание или пол, както и от случайните обстоятелства, които са ги събрали заедно на едно място. От психологическа гледна точка понятието „тълпа“ придобива съвсем друго значение. При определени обстоятелства, и само тогава, една група придобива нови и съвсем различни характерни черти от тези на всеки един от индивидите в нея. Настроенията и идеите на индивидите в групата се насочват в една и съща посока и съзнателната индивидуалност изчезва. Образува се една колективна душа, която без съмнение е преходна, но има много ясни отличителни особености. Тази група от индивиди се превръща в това, което, поради липса на по-точно понятие, ще нарека „организирана тълпа“ или, ако предпочитате, „психологическа тълпа“. Тя представлява едно общо създание и се подчинява на ЗАКОНА ЗА ДУШЕВНОТО ЕДИНСТВО НА ТЪЛПИТЕ.

Очевидно е, че наличието на множество отделни личности, които случайно се оказват заедно, не им придава характера на организирана тълпа. От психологическа гледна точка, хиляди индивиди, случайно събрани на обществено място без никаква ясна цел, по никакъв начин не образуват тълпа. За да се придобият специфичните характеристики на тълпа, е необходимо влиянието на определени предварително подготвени причини, чиято природа предстои да определим.

Изчезването на съзнателната самоличност и насочването на чувствата и мислите в една и съща посока са част от основните черти на една тълпа, на която предстои да стане организирана, без да включва задължителното присъствие на множество отделни индивиди на едно и също място. В определен момент, подтикнати от силни емоции, присъствайки например на важно национално събитие, хиляди отделни личности биха могли да придобият характерните черти на една психологическа тълпа. В този случай е достатъчно обикновената случайност да ги събере заедно на едно място и тяхното поведение веднага би придобило специфичната за действията на тълпите форма и изява. В определени моменти от историята половин дузина индивиди са образували психологическа тълпа, което може да не се случи със стотици случайно събрани на едно място индивиди. От друга страна, един народ, дори без да е необходимо да се събира заедно, може да стане тълпа под въздействието на определени влияния.

От момента на своето създаване психологическата тълпа придобива временни, но съвсем характерни общи особености. Към тях се добавят индивидуални характеристики, които се променят в зависимост от съставните елементи на тълпата и могат да променят нейната психологическа структура. Поради това психологическите тълпи се поддават на класификация и когато се заемем с тяхното изследване, ще видим, че една разнородна тълпа от различни елементи съдържа такива черти, които са сходни с тези на хомогенните тълпи, които се състоят от повече или по-малко сходни елементи (секти, касти и класи) и заедно с тези общи черти има и особености, които позволяват да се направи разграничение между тях.

Преди да разгледаме различните категории тълпи, нека първо да изследваме общите за всички тях черти. Ще започнем това изследване по примера на естествоизпитателя, който започва с определяне на общите характеристики на всички членове на даден клас, след което се спира на отделните черти, отличаващи родовете и видовете в него.

Не е лесно да се опише с точност душевността на тълпите, тъй като тя е устроена многообразно не само по род и състав на индивидите, които я изграждат, но и зависи от естеството и степента на дразнителите, които ѝ въздействат. Впрочем същото затруднение възниква и при психологическото изследване на всеки отделен индивид. Единствено в романите индивидите притежават непроменлив характер, който остава един и същ през целия им живот. Липсата на промяна в заобикалящата среда създава привидната липса на промяна и в характерите. На друго място вече показах, че всички типове душевност съдържат възможности за изява на различни особености на характера, които могат да се разкрият под влияние на внезапна промяна в заобикалящата среда. Това обяснява защо сред най-жестоките членове на френския Конвент е имало и безобидни граждани, които при обикновени обстоятелства биха били кротки нотариуси или добродетелни съдии. Веднага щом бурята преминала, те отново придобили своя естествен характер на тихи, спазващи закона граждани. В тяхно лице Наполеон срещнал своите най-сервилни последователи.

Поради факта, че е невъзможно да изследваме всички етапи на организиране на тълпите, ще ги разгледаме предимно във фазата на тяхната завършена организираност. По този начин ще разберем в какво биха могли да се превърнат, но не и това, което винаги са били. Единствено на този напреднал етап на организация, върху неизменния и доминиращ народен характер могат да бъдат наложени определени нови и особени характерни черти, след което се случва това насочване на всички чувства и мисли на общността в една и съща посока. Едва тогава се проявява това, което по-горе нарекох ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ЗАКОН ЗА ДУШЕВНОТО ЕДИНСТВО НА ТЪЛПИТЕ.

Съществуват многобройни сходни психологически черти, които са общи между тълпите и отделните личности и други, напротив, които са напълно характерни само за общностите. Първоначално ще се спрем на тези характерни черти, за да покажем ясно тяхното значение.

Това, което е най-характерно за една психологическа тълпа, е следното: каквито и да са отделните индивиди, от които се състои, и колкото и да си приличат или различават по начина си на живот, занимания, характер или интелигентност, единствено и само поради факта, че се превръщат в тълпа, това им придава характера на колективна душа, която ги кара да чувстват, мислят и действат по коренно различен начин в сравнение с това, което е чувствал, мислил и действал всеки от тях поотделно. Определени идеи и чувства възникват или прерастват в действия единствено при индивиди, които са организирани в тълпа. Психологическата тълпа e временно създание, създадено от разнородни елементи, събрани заедно за определен момент точно както клетките на едно живо тяло чрез своето съединяване образуват ново създание, чиито характерни черти се различават значително от тези, които притежава всяка една от клетките поотделно.

Противно на мнението, което с почуда откриваме при един толкова задълбочен философ като Хърбърт Спенсър, в групата, от която е създадена една тълпа, не съществува общ сбор или средноаритметично от елементите, от които е съставена. Това, което наистина се случва, е съчетание и създаване на нови черти, както се получава и в химията. Определени елементи, например основите и киселините, когато взаимодействат помежду си, образуват нов елемент със свойства, които са различни от тези на елементите, участвали в неговото създаване.

Не е трудно да бъде установено колко различен може да бъде един индивид като част от една тълпа и друг, взет сам по себе си; причините обаче за подобна разлика, не се откриват лесно.

За да успеем да ги разберем, на първо място е необходимо да си припомним едно твърдение на съвременната психология, според което, несъзнаваните явления играят определяща роля не само в обикновения живот, но и по отношение на интелектуалната дейност. Съзнателната част на ума обхваща много малка част в сравнение с неговата несъзнавана част. Дори най-задълбоченият и прецизен анализатор и наблюдател рядко съумява да открие повече от няколко на брой несъзнавани сили, които предопределят поведението. Нашите съзнавани действия произтичат от един несъзнаван субстрат, формиран в ума най-вече от наследствените влияния. Този субстрат съдържа множество общи характеристики, които се предават от поколение на поколение и съставят душата на един народ. Отвъд познатите причини за нашите постъпки има скрити причини, за които не подозираме, и отвъд тези скрити причини има много други, които са още по-непознати. На тези невидими причини се дължат по-голямата част от нашите ежедневни действия, които често пъти ни убягват.

По-конкретно тези несъзнавани елементи стоят в основата на душата на народа и всички индивиди, които принадлежат към него, си приличат, докато различията помежду им се дължат на съзнаваните елементи на техния характер, които са плод не само на образованието, но и на наследствеността. Индивидите, които се различават значително по интелигентност, понякога си приличат по инстинкти, страсти и чувства. По отношение на всичко, което принадлежи към областта на чувствата: религия, политика, морал, привързаност, неприязън и т.н., дори най-прочутите личности рядко се отличават от нивото на обикновените хора. В интелектуално отношение вероятно има пропаст между някой известен математик и неговия обущар, но от гледна точка на характера тази разлика често пъти или не съществува, или е много слаба.

Точно тези общи свойства на характера, ръководени от сили, които не познаваме, могат да бъдат открити в почти еднаква степен сред повечето обикновени индивиди от един народ и именно те се оказват общи за тях в случая с тълпите. В колективната душа интелектуалните способности на хората и тяхната индивидуалност изчезват. Разнородното се размива в хомогенното, а несъзнателните качества вземат превес.

Фактът, че тълпите споделят общи обикновени черти обяснява защо те никога не са били способни на действия, които изискват високо ниво на интелигентност. Решенията по отношение на въпроси от общ интерес, които биха били взети от умни, но от различни области, хора, не се различават съществено от решенията, които би взело едно събрание от идиоти. Това, което добавят последните към общите черти, са онези посредствени качества, които всеки обикновен човек притежава по рождение. Поради това тълпите натрупват посредственост, а не интелигентност. Не всички хора притежават духовитостта на Волтер, както често пъти се казва, но със сигурност Волтер е по-духовит от всички останали, ако под „всички останали“ се разбират тълпите.

Ако събраните в тълпа отделни индивиди направят общи всички свои обикновени качества, които всеки един от тях притежава, тогава би се получило нещо средноаритметично от тези качества и нищо друго, а не, както казахме, създаване на нови характеристики. По какъв начин се създават тези характеристики? Нека се опитаме да изследваме този въпрос.

Прочетете още

223614_b

Монтен като приятел

Критичен очерк на Николай Петков  за границата между естествено и свръхестествено Книгата на Сара Бейкуел “Как …