Лира Литературно-рекламна Агенция
Гениалните писатели са виждали бъдещето
Книгите им са оракулски – това можем да кажем за майстори на перото, създавали приключения, научна фантастика, че и философски творби. Така че може би в днешните пък се съдържа онова, което ще стане факт след 50 или 100 лета.
Ето някои от идеите, които в миналото са изглеждали невъзможни… а за нас сега са просто всекидневие
Видеофонът на Жул Верн
Описан в книгите му, изглежда малко смешен. Когато сме чели пък приключенските му романи като деца, ни е звучал като абсолютна фантастика! Днес обаче е нормално да имаме видеовръзка с някого, да не говорим, че напоследък така се провеждат и цели конференции. А ако искате да видите колко пророчески е писал родилият се през 1828-а французин, разтворете например „Тайнственият остров”, „Капитан Немо” или пък „Пътешествие около света за 80 дни”.
Телевизор в творчеството на Хърбърт Уелс
Техническите нововъведения в книгите му нямат край, но за разлика от романите на Жул Верн, не винаги означават технически напредък за човечеството и цивилизацията. Хърбърт Уелс пише например за ескалатора, но също така за генетичните експерименти и дори атомната бомба. А е роден през 1866-а във Великобритания. Споменава също така колко потенциал имат в себе си телефоните и как ще ги обединява обща мрежа. „Война на световете” е най-популярната му книга, но не по-малко внимание заслужава „Първите хора на Луната”, писана през… 1901 г.
Артър Кларк предсказва появата на таблета
През 1968-а излиза „Една одисея в космоса през 2001 г.”, в която има уред, който удивително много прилича на него. Да допълним и това, че Артър Кларк е роден през 1917-а. Въпреки че по негово време няма понятие като виртуална реалност, той предсказва повсеместното влияние на компютърните игри върху живота ни. Описва също така и глобална мрежа, за която днес просто бихме казали, че е интернет. Споменава и нещо, което може да се приеме за подобие на сегашния GPS. Ако искате да се насладите на неговия пълен с пророчества стил, разтворете още „Градът и звездите” или пък „Деветте милиарда имена на Бога”.
Социалните мрежи според Рей Бредбъри
При него всъщност говорим за дълга редица нововъведения – от книгите му са се оказали част от нашата реалност. На сметката му вписваме слушалките, банкоматите, плоските телевизори и дори модерните автомобили, чийто компютър взима по време на шофиране най-важните решения вместо самите нас. Специално социалните мрежи си представя по забавния начин на миналото – хората общуват един с друг с помощта на специални телевизори. Книгите му са наслада за ума и интуицията ни – разтворете „Вино от глухарчета”, „Марсиански хроники”, „451 градуса по Фаренхайт”.
Видеокамерите се появяват при Джорд Оруел
Тук вече цивилизацията започва да си вреди с всяко следващо откритие – Оруел е майстор на черните пророчества и опасенията за нашето бъдеще… при това оправдано, както се оказва. Големият брат се превръща в нарицателно за манипулация, за общество, в което свободата липсва все повече, а технологиите довършват онова, което хората са започнали сами – собствения ни морален разпад. Така че и камерата, с която се следи „правилното” поведение е точно на място. Точно на място е и да си припомним „1984” или „Фермата на животните” – при това в новия им превод от Светлана Комогорова-Комата.
Роботизираното бъдеще на Айзък Азимов
Фантастът, роден между другото в Русия през 1920-а, обича да се заиграва с идеята за едно технологизирано бъдеще, в което разликата между човека и изкуствения интелект лека-полека е заличена. Иначе за света, който създава, може да научите много от „Фондация”. Разтворете също „Самите богове”, и тя е преинтересна в това отношение. Между другото, точно в книгите на писателя, който е и биохимик, се появява идеята за уред, прожектиращ изображения – с други думи, проектор. А без него днес трудно можем да си представим което и да е обучение или презентация.
Братя Стругацки създават модел на мозък
Копието, така да се каже, се изработва по системата Каспаров-Карпов. Обяснена е в книгата Полдень, XXII век. Смущаващото в случая е, че тя е публикувана през 1962 г. Тогава Анатолий Карпов, бъдещият гросмайстор, е на 11, а Гари Каспаров въобще не е роден. Може би просто съвпадение, но иначе книгите на изключително популярните едно време у нас фантасти, са пълни с какви ли не технически предизвикателства. Проблемът е, че трябва да намерите стари издания на „Трудно е да бъдеш бог” или „Пикник край пътя” – по нея е създаден филмът „Сталкер”. Поне е налична „Милиард години до свършека на света”, която излезе сега в превод на Здравка Петрова.
