Книгата е публикувана за първи път през 1923 г.
26 фрагмента има по страниците ѝ – и до един те са послание за повече мъдрост и любов. Когато я пише, ливанецът Халил Джубран живее вече в Ню Йорк, като комбинира най-възвишените идеи на източния и западния мистицизъм. Родителите му са християни, но той открива много истини за себе си в суфизма.
Родният му град Бишари пък се превръща в център на събитията, свързани със стогодишнината на обичаната книга. Музеят в планинския град в Северен Ливан организира най-различни прояви, посветени на поета и философ.
„Той умее да спечели вниманието на всекиго – казва за славния си съгражданин директорът на музея Йозеф Гегеа, – и няма значение дали си християнин, мюсюлманин или евреин.” Според него в „Пророкът“ писателят повдига най-важните духовни въпроси – тези за смъртта и живота, за приятелството, любовта и децата.
Книгата е посветена на мъдреца Алмустафа, който се връща на родния си остров. Очаква обаче кораба, който ще го закара дотам, цели 12 години. И когато моментът настъпва, благославя местните със своите послания – за съпружеството или храната, за работата и дрехите, за молитвите, а също така за престъпленията и наказанията.
Когато излиза, „Пророкът“ се сблъсква с оценки, които я критикуват за прекаления ѝ морализъм. С времето обаче много от прозренията на Халил Джубран се сдобиват с огромна популярност и стават част направо от фолклора – откъси от книгата се цитират по време на кръщенета, на сватби или погребения.
Животът е тъма, освен когато има порив,
а всеки порив е сляп, освен когато има знание,
а всяко знание е суета, освен когато има труд,
а всеки труд е напразен, освен когато има любов
„Пророкът“ е създадена в библейски стил”, обяснява популярността ѝ съвременният ливански писател Александре Наджар. Пак той припомня, че всъщност големият интерес към творбата се ражда през 60-те години на миналия век. Тогава хипитата откриват много потвърждения за своята философия в нея.
Сбирката на музея в Бишари пък е повече от великолепна. Тук има над 150 от рисунките на Халил Джубран, а също и първите издания на „Пророкът“ на много езици. „Писателят напуска родния си град 12-годишен – разказва още директорът Гегеа. – Винаги обаче е твърдял, че иска някой ден да се върне.“
Самият музей е разположен в някогашна църква. Посещават го около 50 хил. души годишно. А писателят така и не се връща никога в Ливан. В САЩ той се заема с мисията да разпространява арабската култура. Създава и дружество, наречено Съюз на перото. Отива си едва на 48 след тежко боледуване. Но както самият той пише в „Пророкът“, „животът и смъртта са едно, като реката и морето“.