Лира Литературно-рекламна Агенция
Успокояващ очите цвят и радващ душата текст – това остава след новата книга на тандема Франсеск Миралес и Ектор Гарсия – „Шинрин–йоку или японското изкуство на горските бани“
Двамата автори, които направиха фурор с „Икигай – тайните на Япония за дълъг и щастлив живот“, пак бягат от големите градове. Този път решили да изследват района на префектура Канавага и се настанили в къща в гората. Там прекарали нощта на пода, според древна японска традиция, а на сутринта ги изненадала гледка към планината Фуджи с цялото ѝ великолепие.
Шинрин–йоку буквално означава „къпане в зеленина“. Терминът употребил преди около 40 години директорът на Японската агенция по горите и оттогава шинрин–йоку се превърнал в терапия, толкова ефективна, че доста фирми я включват като част от своята застраховка.
Освен че е оформена в тревистозелено – щадящ очите цвят, книгата на Франсеск Миралес и Ектор Гарсия, тръгва от библейски времена и разказва за човека, откъснат от природата, говори за ярките ѝ отражения в поезията и архитектурата, минава през проучвания на стреса в градска среда, цитира моменти от живота на Буда, който получил просветление под дървото Бодхи, споменава Хенри Дейвид Торо, с неговото усамотение в горите на щата Конкорд, обхваща свещените обиталища на шинтоизма и стига до модерния в наши дни „майндфулнес“ – форма на медитация, при която с фокусирано наблюдение се постига качествено нов живот.
Какво би могъл да научи българския читател, за когото не е типично да съзерцава, той само обработва или безочливо застроява земята си? Например тази стряскаща информация: „В Хонконг днес се продават апартаменти от 10 квадратни метра, разположени във високи бетонни тръби. За скромната сума от 15000 евро, по-малко от цената на една кола, можеш да живееш в тръба дълга пет метра, широка два метра и висока два метра. Натъпкан като в космически кораб, живеещият в това пространство разполага с разгъваем диван, баня с душ и нещо подобно на кухня.“
Ужас, нали? Мнозина градски хора тук също са притиснати от минимализма в строителството, но за щастие има къде да отидат, защото България е като планетата на Малкият принц – всичко е съвсем мъничко, и пътят до най-близката планина толкова кратък, че ни остава да единствено да се отпуснем, следвайки принципите на шинрин–йоку. Това значи да изключим телефоните, да спрем часовника, да слезем от колата, да поемем по кривите пътечки без цел, да не мислим за работа, да не огласяме гората с караници, а полянките с димящи барбекюта. Просто да присъстваме, окъпани в зеленина – докато вдишваме и издишваме собственото си усещане за вечност.
