На 27 март отбелязваме Световния ден на театъра
Много хубаво се получи сега, покрай пандемията заради коронавируса – много театри започнаха да показват постановките си онлайн. Именно в такива моменти си даваме сметка какво означава изкуството за нас.
Театърът присъства и в книжарниците по своя невидим, но пък чаровен начин. Да четеш пиеси не е същото, като да ги гледаш, обаче в много ситуации и това пълни душата. Да не говорим, че драматургията в книгите просто отваря вратата и към това пиесите да се появят после на сцена.
Ето, наскоро например излязоха „Ванековите пиеси” на Вацлав Хавел. Включва три творби на известния дисидент и по-късно президент на Чехословакия и Чехия. В томчето са „Аудиенция”, „Вернисаж” и „Протест”, като носят името „Ванекови пиеси”, защото главен герой в тях е Фердинанд Ванек, който в много отношения прилича на самия писател и създател на творбите – Вацлав Хавел.
Още нещо забележително – това е пиесата „Ужасните родители” на Жан Кокто. Създадена е преди 91 години и навремето е считана просто за скандална, но се играе и днес. Жан Кокто е изтъкан от изкуство – кино, джаз, изобразително изкуство, всичко това е част от живота му.
Театърът винаги е в състояние да предизвика злободневен политически диалог
И една пиеса на Бърнард Шоу ви предлагаме също, като интересното е, че „Оръжията и човекът” е свързана с България. Посветена е на предразсъдъците и трудностите в израстването, като Шоу си е навлякъл и доста обвинения, че има тенденциозно отношение към българите.
1894-а е създадена и описва нашия народ като изостанал – критиката казва, че това е антивоенен фарс, но български студенти си купували специално билети за представленията в чужбина и освирквали актьорите. Самият драматург и писател даже злъчно заявил, че предлага приятелската си помощ на нашите сънародници, за да развият своето чувство за хумор.
Виждате как театърът може да предизвика и злободневен политически диалог. Винаги всъщност е бил инструмент да чуем мнението на инакомислещите. И затова си заслужава да го обичаме.