Кое е общото между Уолт Уитман и Реймънд Чандлър?

Не, не е някой литературен похват. А че са починали на днешния 26 март. Първият през 1892-ра, а вторият през 1959-а. Ала колкото и външна да е тази връзка между тях, за днешния читател и двамата са в своя жанр нещо като първоучители, като първопроходци. За Уитман британският му приятел, Мери Смит Уитол Костело казва: „Не можеш да разбереш Америка без Уолт Уитман, без „Стръкчета трева“… А за Чандлър бащата на Джеймс Бонд Иън Флеминг твърди, че е автор на „някои от най-изящните диалози, написани в съвременната проза„.

Нека в тези излишно панически дни си спомним за двамата и за тяхното дело, което и до днес ни е нужно повече от цинк и селен. Както впрочем и всички творби на големите майстори на перото!

 

ЕДИНСТВЕН ЧАС НА ЛУДОСТ И НА РАДОСТ

Уолт Уитман

Единствен час на лудост и на радост!

О, бесноват! Не ме ограничавай!

(Какво е туй, което тъй във бури ме освобождава?

Що означават моите възгласи

посред светкавици и бесни ветрове?)

 

Да пиеш мистичния делирий по-дълбоко от когото да било!

О, диви, нежни болки! Завещавам ви ги, челяд моя,

описвам ги за вас — причини има — о, невести и женихи!

 

О, на теб да съм представен, който и да си,

на мен да си представен ти и на света напук!

О, да се завърнем в рая! О, женствена, изпълнена със свян!

О, ти до мен да се притиснеш, да положа върху теб уста —

за първи път — устата на огрешен човек.

 

О, загадката, три пъти вързаният възел,

дълбоката и тъмна яма цялостно разкрита, осветена!

О, да бързаш там, където е просторно

и въздухът най-сетне е достатъчен!

Да си свободен от предишни връзки и условности,

аз от моите, както ти — от твоите!

И да намериш новото неподозирано безгрижие

сред най-доброто на Природата!

Да махнеш сложената длан върху устата си!

Да имаш чувството, че днес или когато да било

ти си достатъчен за себе си, какъвто си!

 

О, нещо неизпитано! О, нещо в транс!

Да си избягал истински от чужди котви и задръжки!

Свободно да се движиш! Свободно да обичаш!

Да имаш безразсъдни и опасни пориви!

С предизвикателства, с насмешка да ухажваш разрушението!

Да се възкачваш, да отлиташ в небесата

на страстта, за мен предназначени!

Да се въздигаш там с опиянения ми дух!

Да се погубиш, ако трябва, тъй да бъде!

Да храниш туй, което ти остава от живота,

с единствен час на пълнота на чувствата, на свобода!

С единствен кратък час на лудости и радост!

Превод Владимир Свинтила

 

Цитати от Чандлър:

Блондинка, заради която и епископ би издънил с шут витража в църквата. … Всичко, каквото можеше да си пожелае един мъж…, тя го имаше.

Бях замаян като дервиш, безсилен като повредена перална машина, смазан като настъпен банан, неуверен като синигер и със същите шансове за успех като балерина с дървен крак.

В този живот покрай доброто се случват и неприятни неща.

Гласът ù би могъл да се използва като разтворител на бои и лакове.

Големият мъж замърка нежно като четири тигъра след обяд.

Кимнах. Лъжата с кимане все пак си е лъжа, но е по-лесна.

Киното е единственият бизнес в света, в който можете да вършите колкото си искате грешки и пак да спечелите пари.

Мирисът на кафе бе достатъчно гъст, за да построиш гараж върху него.

Погледнах пистолета и пистолетът ме погледна.

Престорена сърдечност, слаба като китайски чай, оцвети лицето и гласа ù.

Приближи се, безгрижно отпуснал ръката без ръкавица до бедрото си. Безгрижност, която имаше за цел да не остане незабелязана.

Трябва да се издигне паметник на изобретателя на неоновите реклами… Защото човекът е съумял от нищо нещо да направи.

Усмивка, на която пасва копринена примка.

Ще постигна много повече, ако се разрева на рамото на някой варел.

Холивуд е място, където ще ви забият нож в гърба, а след това ще ви арестуват за носене на незаконно оръжие.