На фокус
Начало / Откъси / „Автобиография“ на Бранислав Нушич е учебник по всичко, което разсмива

„Автобиография“ на Бранислав Нушич е учебник по всичко, което разсмива

Новото издание е с марката на „Хеликон“ и в превод на Светлана Комогорова-Комата

84385372_10158115337118060_5826654789550735360_o

Всеки ред в христоматиийната книга на големия сръбски сатирик е писан с душа и сърце. Сигурни сме, че тя ще накара днешния ученик да вдигне глава от телефона и да се хили на глас, докато чете за уроците, на които са служили вместо нагледни материали неговите съученици преди почти сто години. Или как неукрепналият ум на детето, заедно с вдигнатото до несвяст съзнание на политика, попа, учителя, комшията толкова си приличат.

Югославските комедиографи, освен че полагат традиции в българската култура още от Възраждането и тяхното „позорище“ (означава театър) е емблема за типичното балканско светоусещане, често изваждат подобни шедьоври, които са разпознаваеми в много географски ширини и са приети радушно от всякакви поколения.

Бранислав Нушич пише своята „Автобиография“ на 30 години. Зад гърба си вече има солидното образование на юрист, кариера на дипломат в Македония и Косово и освен известността на писател е натрупал горчив опит като участник в Сръбско-българската война. Книгата започва от най-ранното му детство и завършва с неговата женитба, защото женитбата довършва човека. И тъй като все пак това е книга за млади читатели, у нас се учи в шести клас, заслужава да цитираме някой от началните ученически епизоди в живота на Нушич…

img915

„Когато влязохме в клас, учителят ни нареди по височина и след това ни разпредели по чиновете. Най-дребните се настаниха на предните чинове, а по-високите седнаха по-назад. По-късно вече ни класифицираха по знания и слагаха най-добрите ученици да сядат на първите чинове, по-слабите – зад тях, а най-лошите – на най-задния чин, който наричаха „магарешкия”. По времето, когато учех в началното училище, този магарешки чин фигурираше сред възпитателните средства и на него учителите слагаха ония, които нищичко не знаеха. Смятам, че това беше една много добра институция, защото ония, които не знаеха нищичко, по този начин свикваха, че са магарета. Откакто я премахнаха, те все някак не желаят да се примирят с този факт и затова обикновено в живота магаретата седят на първите чинове. Така наредени на чиновете по височина, ние приличахме на семки в резен диня. Всички еднакви, всичките невзрачни и всичките сополиви. И все пак – кой би могъл тогава да каже! – тук един до друг седяха бъдещ министър и бъдещ разбойник, бъдещ епископ и бъдещ лихвар, бъдещ затворник и бъдещ финансист-милиардер. Какво щастие би било човечеството, ако за децата още от малки се знаеше кой какъв ще стане – ако не за друго, то поне, докато сме деца, да може до насита да натупаме бъдещия министър, епископ и финансист-милиардер.
В началото не учехме нищо и учителят само ни питаше за имената ни, но най-вече се интересуваше от професиите на бащите ни.
– Твоят баща какво работи?
– Файтонджия е.
– Добре, седни си! А твоят?
– Колбасар.
– А, колбасар, значи? Поздрави баща си! А твоят?
– Зарзаватчия.
– Зарзаватчия, тъй ли? И ти поздрави баща си!
В началото не разбирахме какво значат тия поздрави. Чак по-късно, когато всички научихме една приказка за доброто и за лошото дете и когато забелязахме как при всеки пореден път учителят променя занаята на героя на приказката според това кой родител как отговаря на неговите поздрави, ни стана ясно. Така например, когато синът на колбасаря един ден му донесе четири чифта наденици, приказката гласеше:
– Имало две момчета, Сима и Ненад. Сима бил син на един файтонджия и бил непослушен, глупав нехранимайко, а Ненад бил син на колбасар, много достоен човек, почтен и примерен гражданин. Разбира се, и синът приличал на баща си, почтено и добро дете… Ако, да речем, синът на зарзаватчията не си знаеше урока, но я днес, я вчера или тия дни му бе донесъл двайсетина зелки и три венеца лук, тогава той го съветваше така:
– Виждаш ли, синко, баща ти е почтен и уважаван, би трябвало да вземаш пример от него! За днес ще ти простя, че не знаеш, обаче гледай за утре да си научиш! Поздрави баща си! А ако урока не си знаеше синът на гробаря, то упреците на учителя звучаха така:
– От тебе, момчето ми, нищо няма да излезе! И родният ти баща няма да може да ти изкопае гроба, защото ще свършиш на бесилото!
Професиите на бащите ни решаваха къде ще ни наредят по успех и поведение.“

Текст Людмила Еленкова
Откъс от „Автобиография“ на Бранислав Нушич в превод на Светлана Комогорова-Комата

Богато разнообразие от над 20 000 заглавия. Поръчай добри книги от Helikon.bg или на 02 460 40 40!

Прочетете още

38677473760_601ac9df09_b

Една добра книга ще ви помогне да не се изгубите в тревожността

Изберете дебела книга и гледайте да е наистина добра Една добра книга ще ви помогне …