Лира Литературно-рекламна Агенция
Излезе ново стилно томче от философската поредица на издателство „Хеликон” – трактатът „Лиедзъ” на едноименния древнокитайски мислител. Не може да си прочел „Изкуството на войната” на Сун Дзъ и да не прочетеш „Лиедзъ”. Подобно на вода от скачени във времето съдове, мъдростта на единия текст се прелива в тази на другия. И двамата мислители ни очароват с простотата на своите съждения и с дълбочината на прозренията си. А славата и значението им отдавна са надхвърлили границите на Китай и са част от великото философско наследство на света.
* * *
Един жител на Сун вървял по пътя и намерил захвърлен [от някого] рабош [с договор]. Като се върнал вкъщи, скрил рабоша, тайно преброил чертите [върху него] и се похвалил на съседа:
– Очаква ме богатство!
Чинарът на един човек изсъхнал. Тогава старецът съсед му казал:
– Сухият чинар предвещава зло!
Човекът бързо отсякъл дървото, а съседът помолил да му дадат чинара за дърва.
Натъжил се човекът и казал:
– Виж какъв съсед имам! Много е хитър! На него значи само дърва са му трябвали, затова ме накара да отсека дървото!
* * *
Един човек си изгубил брадвата. Заподозрял сина на съседа си и почнал да се заглежда в него. [Вижда], че синът ходи като крадец на брадва, гледа като крадец на брадва, говори като крадец на брадва – [с една дума] всеки жест, всяко движение го издавали, че е крадец.
Скоро обаче човекът почнал да прекопава [земя] в долината и си намерил брадвата. Още на другия ден погледнал пак сина на съседа: не приличал на крадец нито по жестове, нито по движения.
* * *
Веднъж на един жител на Ци много му се приискало злато. Една сутрин по-раничко той си облякъл дрехите, [сложил си] шапката, отишъл на пазара, приближил направо до сарафина, грабнал злато и хукнал.
Когато го хванал, стражът попитал:
– Как можа да откраднеш чуждо злато? Ами че наоколо имаше хора!
– Когато го вземах, не забелязах никого, виждах само златото – отвърнал жителят на Ци.
