Лира Литературно-рекламна Агенция
Саша Станишич заслужи отличието за Herkunft
Книгата е точно за корените му – писателят разказва за баба си, която постепенно губи своята памет. Станишич бяга от войната, когато е на 14, и намира убежище при чичо си в Хайделберг.
Затова и главният въпрос в книгата е каква роля играе днес нашия произход и не губим ли колективно паметта си. Авторът демонстрира фантазията си, като бяга от хронологията, реализма и формалната недвусмисленост според журито.
Наградата по традиция се връчва в навечерието на Франкфуртския книжен панаир. Тя е и поредната в сезона на литературните отличия – след Нобеловите и Букър.
Станишич използва момента на награждаването, за да отправи остри думи към колегата си Петер Хандке – носител именно на Нобеловата награда за тази година. Хандке, който има словенски корени, не крие носталгията си по някогашна Югославия. Което според Саша Станишич е бягство от реалността, лицемерие.
41-годишният писател се приема радушно не само от немската публика. Всяка негова книга има заряд на събитие. Дебютът му – „Как войникът поправя грамофона”, е преведен на повече от 30 езика. Печели награди и с „Преди празника”, която е преведена и на български. Сега наградата идва след две предишни номинации. Завършил е славистика, а любимото му занимание е да преподава немски на чужденци.
