Лира Литературно-рекламна Агенция
След успеха на дебютния си роман „Дом“, Камелия Кучер отново е под светлините на прожекторите с втората си книга – „Нощ“
Камелия е пример за това, колко важна е средата, в която човек израства. Тя учи в едно от най-старите училища в Европа – Institut Monte Rosa – на брега на Женевското езеро, после живее в няколко европейски страни и грубата действителност в България не може да ѝ отнеме това, което е получила – възпитание, такт, елегантност. И нищо, че тема на „Нощ“ е Втората световна война, а действието тръгва от най-мрачните години в Италия, авторката ни показва как в една гибелна реалност хората запазват своите добродетели.
– Разкажи ни за образованието си в Швейцария, изживя ли културен шок, когато попадна в училище от такава висока класа?
– Истината е, че заминах за Швейцария с голямо нежелание – дотогава имах представа за Швейцария единствено от опаковките на шоколадите – очаквах да видя бекрайни зелени поляни с прилежно пасящи крави по тях. Изобщо не бях подготвена за това, което ме посрещна – невероятна красота, чистота, подреден живот, ведри хора, великолепни замъци, приказното Женевско езеро и наситения културен живот. Монтрьо – където завърших средното си образование – е малко градче с голяма история. Там е живял и творил Набоков, също Фреди Меркюри, чиято статуя се извисява в средата на алеята покрай езерото. Монтрьо е любимо градче на редица творци – Чарли Чаплин например всяка година е отсядал там със семейството си. В Монтрьо се провежда и един от най-известните джаз фестивали в света. Приказна и вдъхновяваща атмосфера. Никога няма да забравя първото ми впечатление от мястото, на което се намирам, пристигайки в това училище, в красива сграда – шато – където всички учители и уредници имаха поведение, за което единствено бях чела. Така се почувствах – като попаднала в някой английски класически роман.
Истината е, че се приспособих бързо, а културен шок изживях първия път, когато се прибрах у дома за празниците – толкова различно ми се виждаше всичко. Тогава, по времето когато аз учех в Швейцария, положението в България бе много по-лошо от сега и връщайки се у дома след трите месеца прекарани в онази обстановка, сякаш извадена от стар роман, преживях такъв тежък шок, че трябваше да минат дни, докато успея да приема резкия скок между двата свята. С времето свикнах и дори успях да се поуча от тях.
Образованието ми даде изключително ценни качества, които нося и развивам, но може би най-ценното е срещата с различни култури и то в най-чистия им вид – през невинността и откровеността на детските очи. Приятелствата, които създадох там и на които се радвам и до днес, ми помогнаха да осъзная в много ранна възраст, че независимо от различията в културите, традициите и дори вероизповеданията, ние всички сме на първо място хора, а човекът във всички краища на света и един и същ.
– Героите и в двете ти книги са чужденци и обикновено живеят в миналото. Защо?
– Имам сантимент към миналото. Традиционалист съм и понякога забързаният свят днес, технологиите, които са превзели ежедневието ни, ми тежат. От малка предпочитам класическата литература, макар да имам любими съвременни автори. Също от малка мечтите ми все бяха свързани с миналото – исках да живея в миналото, да разговарям и общувам по начина, описан в класическите романи. Историите ми се развиват на места, където съм живяла или където непрестанно се връщам, за да попивам от атмосферата. И тъй като израснах с тези култури, усещам спокойствие и увереност, че мога да ги пресъздам достоверно. Все пак в моите истории на фокус е човещината и общочовешкото, а местата са по-скоро фон – задължителен и допринасящ за целостта на книгата.
– „Нощ“ започва с една директива на Хитлер от Втората световна война. С какво те провокира тази тема?
– Интересувам се от Втората световна война от години. В Швейцария я изучавахме много задълбочено, а „Дневникът на Ане Франк„ бе задължително учебно четиво. И още тогава у мен се зароди желанието по някакъв начин да съпреживея онези безумни времена, за да ги разбера. Това, което ме бе поразило, е фактът, че тази ужасяваща война се е случила по време, когато цивилизацията и културата са такива, каквито са днес. През годините съм чела много литература на тази тема, гледала съм документални филми – изобщо, съм се възползвала от всяка възможност да погледна към Втората световна война през очите на хората. Това се опитах да направя и с ”Нощ” – да я съпреживея с героите си в опит да я разбера.
– Ако войната затъмнява светлата страна на живота, любовта не е ли подобно състояние, в което човек действа безсъзнателно, губи контрол над реалността, над спомените си?
– Има съществени разлики: войната не подбира чий живот да затъмни, чия светлина да отнеме, войната е крадец – и на миналото и на бъдещето, тя е тежка разрушителна сила, която обезличава човека, а заедно с това и всички негови следи, като културното му наследство.
Любовта има много лица, тя е висше проявление на човешката същност. Способността ни да обичаме, да поставим другиго пред себе си – децата си например, да проявяваме емпатия – това са все качества на любовта, която ни свързва със смисъла на нашето съществуване. Пиша за тази любов, която надгражда човека, доближава го до благородството, прошката и изобщо до човешките достойнства. До способността да изпиташ и дариш такава любов води път, който изминаваме навътре, а по пътя може да се сблъскаме с непреодолими препятствия и загуби, и с болезнени истини.
Днес голяма част от най-смислените думи се употребяват твърде лековато и безразсъдно и това води до обезценяването им. Любов е една от тези думи. Слава Богу, любовта не се изчерпва само с обвивката си, тя е проява на дълбоката човешка същност, което ще я запази през вековете въпреки злоупотребата с нея.
Ключовата дума във въпроса е ”безсъзнателно” – за да стигнем до любовта, за която пиша, трябва първо да преминем през процеса на осъзнаване – на самоосъзнаване. Това се постига най-трудно.
– Прави ми впечатление, че се стараеш да държиш злото настрани и описваш едни великодушни към насилието хора, които предпочитат да се затворят в себе си, вместо да наложат агресивно убежденията си. Това твоя житейска позиция ли е, или на запад от нашите географски ширини по-лесно прощават?
– Прошката е твърде лично и индивидуално преживяване, за да мога да я обобщя. Струва ми се, че пътят към прошката, онзи, който извървяваме вътре в себе си, не се влияе от географските ширини, а по-скоро от обстоятелствата, в които попадаме. Така е – злото в ”Нощ” присъства не толкова като отделен герой, колкото като една всеобхватна разтворена длан, покрила света. Неслучайно в ”Нощ” се опитвам да погледна към тази длан, към войната, през човешките очи. Защото в основата на всичко в историята на нашата цивилизация стои човекът. Той е в основата на най-тежките и срамни моменти от нашата история, но и в най-светлите и вдъхновяващи. Силата е тъкмо в тези хора, които описвам – качествата, които те проявяват на фона на онова безумно време, са същите благодарение на които продължаваме да съществуваме днес въпреки всички предпоставки да се самоунищожим.
Може да се каже, че това е моя житейска позиция – стремежът към съпреживяване, разбиране, приемане, емпатия, към прошката, която даваме на себе си, на другите, на света.
Героите ми в ”Нощ” се борят с тази всеобхватна длан на злото по различни начини – според обстоятелствата, в които са поставени, защото често те определят възможностите им за борба. Бащата на главния герой всъщност прави тъкмо това – бори се за убежденията си със сила. А пътят на главния герой е друг – по времето на войната той е момче и неговата битка с нея и последиците ѝ е начин да продължи напред.
– И „Дом“, и „Нощ“ имат трейлъри, достойни за филм. Защо заложи на визуално представяне на книгите си?
– Пишейки моите истории, в главата ми винаги се появяват ярки картини. Затова да видя как историята ми оживява под формата на книжен трейлър за мен бе много вълнуващо. Всъщност книжните трейлъри са често срещани по света и се надявам това да се случва все повече и у нас, защото това е един вид продължение на творчеството – още един създаден миг, още нещо, което да споделиш с читателите си. Това е и един допълнителен израз, по който да предадеш атмосферата на книгата си на бъдещия й читател. Имах невероятния късмет Яна Титова да режисира трейлъра на ”Нощ” – тя успя да предаде духа на моята история по един наистина вълшебен начин.
