Лира Литературно-рекламна Агенция
Австрийският драматург Петер Хандке за кратко се превърна в един от най-обсъжданите избори на Шведската Академия за носител на Нобелова награда за литература. Той бе отличен с приза за 2019 г. заради „влиятелната си работа, която с лингвистична уникалност разучава периферията на специфичността на човешкия опит. Хандке се утвърди като един от най-влиятелните писатели в Европа след Втората световна война“. Произведенията му са изпълнени със стремеж да открие, а откритията му получават живот чрез литературните експресии.
Хандке е роден през 1942 г. в селище, наречено Грифен, в регион Карнтен в Южна Австрия. Селцето е роодно място и на майка му Мария, която принадлежи към словенското малцинство в страната. Баща му е германски войник, който не среща сина си докато той не пораства голям. Така Петер израства само с майка си и съпруга й Бруно Хандке. След период в опустошения от войната Берлин, семейството се мести в Грифен.
Петер завършва селското училище, след което се мести в гимназия в Клагенфурт. От 1961 г. учи право в Университета на Грац, но зарязва следването след няколко години. Това събитие е белязано от публикуването на първия му роман – „Die Hornissen“ (1966) – експериментална творба, наречена „двойна проза“. В същата година на сцена се поставя и първата му пиеса – Publikumsbeschimpfung („Обида за публиката“), чиято основна идея е актьорите да сипят обиди от сцената по публиката за присъствието им. Макар и по скандален начин, Хандке оставя своя отпечатък върху литературния свят още в началото на пътя си.
50 години по-късно той вече може да се похвали със солидна библиография в различни жанрове, като творчеството му го утвърждава като един от най-влиятелните писатели в Европа след Втората световна война. От 1990 г. живее в Шавий, на югозапад от Париж. В следващите си произведения засяга множество теми, връща се към славянските корени на майка си, изследва смъртта, писането, нацистката окупация на Австрия, търсенето на себе си, материализма. Сам признава, че „класиката ме спасява“ и изследва наследството на Гьоте, но също така древногръцките класици Есхил, Еврипид, Софокъл. Увлича се по Емануел Бове, Рене Шар, Маргьорит Дюрас, Патрик Модиано, Шекспир. Критиците пък виждат връзка в творчеството му с това на Кафка и дори – със Сартр. Описван е като Томас Ман, но и като „ужасяващо слаб писател“.
Хандке вече се превърна и в един от най-критикуваните нобелови лауреати. Една от причините е подкрепата му за режима на сръбския управник и признат за военнопрестъпник Слободан Милошевич през 90-те. След края на войната, той обявява публично, че мюсюлманите сами са организирали кланетата в Сараево, за да могат след това да фалшиво обвинят сърбите в стореното. Тогава го наричат „идеологическо чудовище“, а Сюзан Зонтаг обявява „Хандке е свършен“. Заради скандала, през 2006 година неговата номинация за наградата „Хайнрих Хайне“ е оттеглена, а докато получава приза „Ибсен“ в Осло през 2014 г. срещу него има протести, като демонстранти скандират, че е фашист. Заради публичната реакция Хандке отказва да вземе паричната премия, която върви с признанието.
Днес изборът му за лауреат на Нобелова награда предизвика негативните реакции на негови колеги, сред които Салман Рушди, Хари Кунзру и Славой Жижек. Според тримата решението на Академията „комбинира великолепен поглед с шокираща етична слепота“.
Рушди е в импровизирана война с Хандке още от 1999 г. „Повече от всякога имаме нужда от обществени интелектуалци, които могат да защитят човешките права. Хандке обаче не е такъв. Той е будещ тревога избор на Нобеловия комитет, който се опитва да върне наградата в правия път след скандалите напоследък“, пише Хари Кунзру.
Словенският философ Славой Жижек е друг от критиците на австриеца. „През 2014 година Хандке призова Нобеловата награда да бъде закрита, тъй като „създава фалшива канонизация“ на литературата. Фактът, че сега получава точно тази награда, показва, че е бил прав. Такава е Швеция днес: адвокат на военните престъпления получава Нобелова награда, докато държавата участва в унищожаването на един истински герой на нашето време Джулиан Асанж. Нашата реакция би трябвало да бъде: не давайте Нобелова награда на Хандке, дайте я на Асанж“, казва той за в. „Гардиън“.
Поддръжници на избора на Нобеловата академия обаче са в Сърбия и Австрия. Сръбските медии нарекоха драматурга „нашият голям приятел“, докато президентът на Австрия – Александър Ван дер Белен го нарича „скромен и уникален…Трябва да благодарим на Петер Хандке за всичко. Надявам се той знае това.“ Подкрепа получи и от друг австрийски нобелов лауреат – колежката му Елфриде Йелинек.
