Лира Литературно-рекламна Агенция
Тазгодишната надпревара очерта фаворитите
Дългият списък за наградата е нетипичен, тъй като всички автори, включени с книгите си в него, нямат досега номинации. Другата крайност пък отбелязва една от преводачките, Софи Хюз – тя е за пети път сред номинираните, сега заради работата си върху Perfection на Винченцо Латронико.
Иначе сред претендентите има достатъчно уважавани имена от ранга на Мирча Картареску, Хироми Каваками или Кристиан Крахт. Наблюдателите търсят изненада и в друго – тази година са необичайно много независимите издатели, тяхно дело са общо 12 заглавия от всичките 13 в дългия списък.
Отбелязва се още отсъствието на нобеловата лауреатка Хан Канг сред номинираните, каквито бяха очакванията за нейната We Do Not Part. През 2016-а Канг вече спечели наградата с „Вегетарианката“, която после се превърна в трамплин и за още по-престижното нобелово отличие.
За сметка на това пък Картареску заслужи мястото си в листа с номинираните – това е първата номинация за румънски автор изобщо. Българското издание на „Соленоид“ изпревари английското с няколко години – преводът беше на Иван Станков. Дългият дневник в стила на Борхес и Кафка подреди според мнозина Картареску сред най-зрелите автори на континента ни.
За първи път сред номинираните се появява и книга, която е написана първоначално на езика каннада, който се говори в индийския щат Карнатака. Бану Муштак нашумява още през 70-те и 80-те на миналия век, когато се включва в протестните движения срещу класовата система и кастите в родината ѝ. Има няколко книги зад гърба си, а Heart Lamp е първият превод на нейна творба на английски.
Сред номинираните различаваме още например Хироми Каваками, която е спечелила на практика всички японски литературни награди. Книгата, с която е номинирана сега за Международния „Букър“ е от 2016-а и носи името Under the Eye of the Big Bird.
Още по-фрапантна е разликата между изданието на оригинален език и английския превод при On a Woman’s Madness. Астрид Рьомер я пише в началото на 80-те – създаденията на базата на фрагменти роман утвърждава Рьомер като бореща се за правата на жените и я поставя на пиедестал сред хомосексуалните. Английският превод идва 43 години по-късно, а с него и номинация за престижното отличие.
Сред номинираните за първи път е и книга от палестински автор – The Book of Disappearance на Ибтисам Азем. Младата жена обаче работи като журналист в Ню Йорк, където е кореспондент на вестник „Ал Араби ал Джадид”. „Писането е начин да зададеш своите въпроси и да разбереш нечий свят“, казва тя.
Журито за наградата се ръководи тази година от Макс Портър, а сред членовете му е и британската певица Бет Ортън. Дългият списък е изготвен на базата на общо 154 кандидатствали творби. След по-малко от два месеца ще знаем и финалистите, а към края на май – по традиция, и заглавието-победител
