Начало / Интервюта / Петър Станимиров: Интересът към комикса се възражда

Петър Станимиров: Интересът към комикса се възражда

Петър Станимиров е име, което създаде цяла епоха в българската илюстрация. Колекционери пазят броевете на сп. „Дъга“ като безценни съкровища, други откриха Стивън Кинг, Дийн Кунц и куп класически творби благодарение на живите му корици. Изложбите, наградите и признанието на творци от гилдията към него са безспорни, а ние, от „Радио Хеликон“, сме щастливи да посрещнем художника на своя територия с новият му, изцяло авторски комикс – „Пръстенът на нибелунга“.  

graphic-novelle-and-the-other-books

  -Господин Станимиров, как решихте да направите комикс по операта на Вагнер?

-С огромен респект, разбира се. Това е стара моя идея, повече от трийсет години търся начин да я реализирам. Слава богу, преди пет години с изд. „Кибеа“ стигнахме до единодушното решение, че е крайно време да издадем първо тетралогията, всяка една от книгите в продължение на четири години, и като завършек за мен беше графичната новела „Пръстенът на нибелунга“.

-Ще видим ли в тази книга някои от илюстрациите на тетралогията, чийто автор е Елена Павлова? А различни герои?

-Присъстват някои от типажите на героите, но наистина са малко по-различни, защото първо, това са комиксови рисунки и са по-изчистени, въпреки че аз съм запазил реалистичното и живописното, второ – историята, която направихме с Елена все пак беше написана от нея. Аз имах други идеи специално за героя Зигфрид, който ми е любим, и още неща, които се разминават с книгите от тетралогията. Тъй като тук сюжетът тече по друг начин, се наложи образът на една от героините – Гудрун, да се доразвие.  Затова я направих отново, съвсем различна.

Page-20

-Трябваше ли да преглеждате разни източници – стари графики, изображения на митични същества, преди да стигнете до своите?

-Да, аз по принцип се подготвям много внимателно и когато започна работата ни по „Пръстенът на нибелунга“, съм разгледал сигурно стотици илюстрации, запознах се с архитектурата от онова време, с всякакви легенди – старогермански, скандинавски, които композиторът също е ползвал. Неговото произведение например доста се различава от епоса „Песен за нибелунгите“, даже мнозина ги бъркат с „Пръстенът на нибелунга“, а те нямат нищо общо. Историята на Вагнер е написана така, че да обслужва едно гигантско музикално произведение, пък и той твърде свободно е боравил с някои морално-естетически ценности, които в днешно време никак няма да се харесат на читателите, например да се женят брат и сестра и други подобни. Ние с Елена ги избегнахме в книгата, аз после в комикса.

-Кой от героите ви се струваше най-противоречив?

-Главният герой Зигфрид до такава степен беше превърнат в трагичен образ, че единственото което ми идваше наум за него, е думата „карък“. Човек, на който никога в нищо не му върви. По каприз на боговете е унищожено цялото му семейство и накрая в операта за капак го убиват. Това просто не беше честно и решихме да „въздадем справедливост“ в тетралогията. В комикса аз поддържам тази линия, защото тя е в името на един истински супергерой. За мен Зигфрид е от първите супергерои, които въобще са измисляни. Той добива силата да бъде неразрушим, а и боговете без да искат му даряват и свободна воля.

Page-42

– Заради такива герои ли се поддържа днес интересът към комикса?

– Комиксът винаги е бил популярно изкуство в целия свят. За съжаление в България имаше едни тежък период от около трийсет години, когато спряха да излизат списанията „Дъга“ и „Чуден свят“, и нямахме почти никакви комиксови издания, нямаше издателства, които да поемат такива. С моите колеги се опитахме да продължим всеки самостоятелно по някакъв начин, но търговците ни отрязаха. Времената бяха такива, че се продаваше само преводна литература, за български автори не искаха да чуят. Едва сега, от седем-осем години интересът към комикса се възражда. Искрено се надявам, ние, от онова поколение на сп. „Дъга“ да сме го предизвикали. Дори в СБХ има секция „комикс“, а тази дума беше забранена дълго време.

-Присъства ли комиксът в учебните програми на специалностите по изкуства?

– В „Илюстрация“ има вкарани пет-шест часа, но това не е сериозно.

Page-47

– Какво бихте посъветвали бъдещите художници, които се насочват именно към комиксите?

-Да знаят, че става въпрос за много работа, с дисциплина, която човек трябва да си наложи за да я свърши, и най-важното – да може да поддържа един образ в продължение на 10, 15 , че и 50 страници. Като си го представя така, че да може да го рисува от всички възможни положения.

-Задължително ли е да бъде реалистичен, каквито са вашите?

– О, не, аз имам и много комични, но в „Пръстенът на нибелунга“ темата беше важна, на всичко отгоре държах да съществува приемственост между предишните книги, така че не можех да си позволя какъвто и да било друг стил на рисуване, освен този, който съм започнал в самото начало. Това е най-трудният начин, защото първо се рисува цветната рисунка, и отгоре се добавя контура, което е обратно на другия тип комикс. Там се рисува с молив, правиш си контур и отдолу се слага цветната подложка.

– Каква е най-ранната възраст, за която е подходящ „Пръстенът на нибелунга“?

-Осем-девет годишни деца спокойно могат да започнат да го четат. На тази възраст те са доста по-умни, отколкото бяхме ние.

Разговора води: Людмила Еленкова

Прочетете още

img_2903

Поемете дъх, преди да разтворите „Ламя ЕООД”

Любовна история, която обаче те завлича в мрачните дълбини на подсъзнанието. Толкова необичайна книга е …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.