Начало / Интервюта / Преводачът Елена Павлова: „Формата на водата“ е обърната приказка

Преводачът Елена Павлова: „Формата на водата“ е обърната приказка

елена_павлова1С Елена Павлова, известен наш преводач и автор на фентъзи, говорим за „Формата на водата“. Книгата е по едноименния  филм, който стана победител на тазгодишните награди „Оскар“, и си спечели повече обвинения, отколкото аплодисменти. Че е политкоректен, елементарен, плагиатстван от пиеса, писана през 60-те, и какво ли още не. Ние, в Лира.бг. усетихме безспорното превъзходство на самия роман над компрометираната индустрия в Холивуд, затова решихме да нагазим в неговия смисъл, с човека, благодарение на когото, четем „Формата на водата“ на български.

 

-Госпожо Павлова, мексиканецът Гийермо дел Торо познаваме като автор от трилогията „Напаст“, а кой е Даниел Краус, другият автор на „Формата на водата“?

– Даниел Краус е сравнително известен, макар че у нас не е издаван, той има 212224_bкрасив начин на писане, много приятен стил, притежава способността с малко думи да предава живописно идеите си. Тандемът им с Гийермо дел Торо, който се е получил за тази книга, е уникално добър. Филмът и книгата водят началото си от един и същ източник, двете се допълват взаимно. Режисьорът и писателят използват различни медии, за да развият една идея, като стъпват на общи опорни точки. Затова, не може да се каже, че книгата е по филма, или филмът по книгата.

– „Формата на водата“ има фантастичен, но някак и реален сюжет. За всички, които не са го гледали или вече прочели, ще бъде интересно да научат нещо повече.

-Действието на „Форамта на водата“ се развива по време на Студената война, в една напрегната обстановка, буквално в часовете преди ядрената заплаха, когато САЩ и Съветският съюз бясно се надпреварват за властта над Космоса, над биологическите оръжия, и търсят в природата и в науката начин да победят противника. Тази борба се пренася на всички възможни нива в живота. В книгата тя се изразява чрез противоборстващите сили и явления на прогреса, срещу нещо първично, човешко и хуманно, даже като форма на мисълта, ако щете. Говорим за вечната борба между доброто и злото, всъщност целият роман е една приказка за любовта.

-Затова ли присъства влечугоподобен хуманоид във „Формата на водата?

-По повод на филма и книгата, Гийермо дел Торо казва, че целта е била да обърнат приказките наопаки. Помним моделът на „Красавицата и звяра“, в случая е по-скоро „чудовището и благородника“. „Благородният принц“ е Деуш Бранкя, богът – чудовище с хриле, който въплъщава най-чистото и без да е човек, ще го нарека най-човешкото у нас. Този образ придава форма не само на приказката като такава, но и на книгата, съответно на филма.

pst_86c2b747-85ee-4a1e-96a6-7e16ef14a7c1

-Как става общуването с подобно същество, какъв е смисълът да се влюбиш в амфибия?

-Тук пък имаме приказката за „Малката Русалка“, но не съвсем – на нашата героиня й е отнет дара на речта, в замяна й е даден жестомимичния език. Тя не може да говори и общува с жестове с Деуш Бранкя. От една страна това е древна традиция – предците ни са опитомявали различни видове човекоподобни маймуни по този начин. От друга страна се твърди, че езикът на глухонемите е триизмерен, той може да предаде с по-концентрирани изразни средства много повече информация, носи многопластовост, каквато говоримите езици нямат. В този смисъл той е по-близък до начина на мислене на човека. Все пак, езикът максимално ограничава хората, и ако им отнемем говора, общуването с природата става доста по-естествено.

-Винаги когато има любовна история, искаме да знаем дали краят й е щастлив, а в случая коя среда натежава, къде е по-пълноценното място за чувствата, на земята или във водата?

-Всички стихии в тази приказка се обединяват в една форма. Няма вода като същност и няма суша, те са просто част от цикъла на живота.

 618x346

-Правят впечатление илюстрациите в книгата, които допълват атмосферата на „Формата на водата“, разкажете ни за тях.

-Това са оригиналните корица и илюстрации към книгата, и бих ги нарекла концептуално изкуство, което допълва визията, тоест филма, с текста на книгата. Един чудесен експеримент, защото свързва две напълно различни медии, и според мен е успешен и актуален, особено за XXI в., когато търсим различен израз на идеите.

-Относно езиковият израз, беше ли ви трудно да се движите по амплитудата на този текст, на някои места той звучи като нежна поезия, на други като кървав трилър?

-Това действително е трудна книга. Тя има много специфична форма на текста на английски, която превръща четенето в изживяване. Надявам се, че сме го постигнали и на български с редактора Иван Атанасов, за да я налеем в този съд – главата на читателя и възприятието му за човечност.

Разговора води: Людмила Еленкова

Прочетете още

unnamed-1-1-483x483

Емил Йотовски: Риалитата са направени, за да оглупяваме

Разкази, четени уж между другото, на път или почивка, с думи, прехвърляни като умела игра, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *