Начало / Критика / „Опасен чар“ или за невероятните приключения на българския Остап Бендер

„Опасен чар“ или за невероятните приключения на българския Остап Бендер

Елица Матеева

Творчеството на Свобода Бъчварова надскача обикновените ни представи за богата библиографска справка. Името й се свързва с image-8918-0-0-svoboda-bachvarova_sнай-хубавите години на българското кино преди падането на Берлинската стена. Всичко е възможно за таланта й на автор – да разкаже за далечно време, да анализира с дълбочина сложни политически пируети, да се втурне с героите си смело в отстояване на чисти идеали, да се усмихне с тъга и топлина на съвременниците си. По нейния роман “Литургия за Илинден” е направен един от най-хубавите български филми – “Мера според мера” (реж. Георги Дюлгеров). Тя е един от сценаристите (заедно с Павел Вежинов, Костадин Кюлюмов и Георги Марков) на любимия на няколко поколения сериал „На всеки километър“.

Като художествен ръководител на един от творческите колективи на Киноцентър “Бояна” Свобода Бъчварова оформя облика на българското кино. Тя е редактор на “Авантаж” (реж. Георги Дюлгеров), “Басейнът” (реж. Бинка Желязкова), “Лачените обувки на незнайния войн” (реж. Рангел Вълчанов) и какво ли не.

Великолепно хрумване, тънка ирония и ситуации с парадоксално чувство за хумор – лекота на диалога, запомнящи се фрази, невероятно предчувствие за разпад на системата вещае сценарият й „Опасен чар“. Този усет към комичното извира във веселието на “Опасен чар” (реж. Иван Андонов) с Тодор Колев, а след като филмът се превръща в култов за българската публика, Свобода Бъчварова издава роман върху сценарната основа. За прототип на чаровния аферист Гунчев, избрал да се назовава с различни имена на птици, Свобода Бъчварова е използвала реални персонажи и случки, разказани й от кадри на МВР. По време на снимките се ражда и прочутата реплика “роднина – милиционер”, с която актрисата Надя Тодорова, по сценарий съпруга на Георги Русев и майка на Маргарита Карамитева, дава нареждане как да се подредят гостите на сватбата. По време на снимки, актьорите дообогатяват репликите, а зрителят без да се усети ги научава наизуст.

indexhome~bjqWc5~yoIq6Z_j

„Той беше тънък, слаб, висок, отдавна преминал средната възраст, но запазил известно мъжко очарование на отминаващото време. Все още в някое заведение след бесните физкултурни и каскадьорски упражнения на младите посетители, когато оркестърът, за да си почине, започваше да свири танго, на дансинга се появяваше подобен мъж, който кавалерстваше на престаряла дама с фалшиви бижута. Те танцуват по един трогателен начин, навяващ тъга за нещо, към което никога няма желание да се върне.“

Този мъж, с трудна за определяне точна възраст е умен, комбинативен, успява да намери пари, да ги похарчи с епикурейски устрем и винаги всяко негово начинание завършва със сватба. Или не винаги – с учителката Боряна от Каварна му се случва неочкаваното – открива любовта, но той си тръгва. Гунчев-Ястребовски, Соколинов, Буревестников – опасният чародеец може да получи пенсия за дълъг престой в затворите. Той не е лишен от способности и таланти, разбира се може да се интегрира в някое печелившо предприятие или администрация, дори може да бъде даровит счетоводител, но не – Гунчев е свободен атом с огромно сърце, с което омайва дамите и чуждите портфейли. Той владее до съвършенство изкуството на импровизацията, защото познава наивитета на българина.

213890_bТози прекрасен „Опасен чар“ на Свобода Бъчварова, преиздаден отново от „Бгкниг@“ предлага остроумна визия за отминало време, чиито изгнили плодове консумираме и в наши дни. И все пак, ако трябва да съпоставим литературата с образите на киното – сякаш филмът на режисьора Иван Андонов владее до краен предел съзнанието – с точната си формула, структура и сюжет. Филмът е по-небъбрив от романа, събрал е в своя органичност силата на сценария.

Романът на Свобода Бъчварова „ Опасен чар“ осмисля времето на създаването му с една знаменита финална фраза за избора – да бъдеш, такъв, какъвто си, но по собствено желание. Във време, в което живота, любовта, работата, мечтите, раните, усмивките или целият свят се определят по график „ От… до ….“ – важен е личният избор. Защото животът не е чиновничество, животът е фантазия, сътворена според широтата на личния хоризонт. Все пак: по-добре е да си „опасен чар“, отколкото без грам чар!

Прочетете още

4151136_b

„Всенародният любимец Георги Парцалев и проклятието да си гей в НРБ“

Елица Матеева Пенчо Ковачев отдавна пише за родното кино изкуство, книгите му: „25 звезди на …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *