Д-р Робърт Мелило: Накарайте децата да се движат!

Книгата „Откъснати деца“ не слиза от класациите на „Хеликон“. По този повод екип на „Лира.бг“ се срещна с нейния автор – американският невролог Робърт Мелило, който е преживял описаните вътре заболявания със своите три деца. Тогава решава да помогне на хиляди други, страдащи от дефицит на вниманието, хиперактивност, диспраксия, аутизъм, биполярно разтройство и още куп плашещи диагнози, които поставяме като етикети за цял живот. Все пак, светлинка в тунела има, вижте я в това интервю.

Господин Мелило, може ли родителите, които забелязват странни поведенчески реакции у децата си, да започнат превенция у дома, само с книгата „Откъснати деца“?

Програмата ми работи с т.нар. „баланс на неврологичното развитие“. Може да видите дете с аутизъм или дислексия, които са проявени в различна степен. Когато ранни симптоми на такива разстройства не се хванат навреме, те се пренасят на по-късен етап. Виждаме възрастни, които цял живот страдат от подобни нарушения. Те се дължат на слабо развитие на една част на мозъка, за сметка на друга. Наскоро имах майка, убедена, че едно от децата й не е атлетично. Когато започна с програмата, то изведнъж стана най-добрият футболист в отбора, а всички дотогава смятали, че спортът не е за него. Сестра му пък спяла постоянно, не била енергична, а благодарение на програмата доби сили. Повечето родители усещат, че в децата им има потенциал, по-голям от онзи, който показват. Но човек не знае преди да започне и се хваща за диагнозите. Затова съм описал всичко в книгата си, за да могат родителите сами да наблюдават своите деца.

Върху каква възраст може да повлие вашата терапия?

Ако има мозъчен дисбаланс, той е или вроден, или се проявява рано – през първите 6 години, докато мозъкът се оформя. Такива деца късно пропълзяват, прохождат и имат забавяне на различни двигателни функции. По всяко време в началото можем да се намесим. В Щатите работим основно с деца над 4 години. Програмата дава резултат и при по-малки, но там е по-трудно. Затова обучавам лекари, терапевти и други специалисти, които могат да повлияят рано на процеса.

Възможно ли е един чисто психичен проблем да бъде скрит зад неврологичен симптом и трябва ли изобщо да правим разграничение между двата?

Ще ви дам пример с научен експеримент при еднояйчни близнаци, единият от които на 25 г. отключва шизофрения, а другият се развива нормално. Когато преглеждат техни детски записи, учените установяват, че този, който развива шизофрения, не е можел да сяда сам на 6 месеца, не е пропълзял нормално, доста по-късно е проходил от другия. Състоянието му се е обострило към двайсетгодишна възраст. Мисля, че заболявания които разглеждаме като психични, често се оказват неврологични и се дължат на дисбаланс в развитието. Има хора, които са били малтретирани, да, при тях е травма, но повечето проблеми се дължат на друго. Затова само разговор или мотивация, не работят в дългосрочен план.

Задължително ли е първо да укрепваме тялото, за да се развива мозъкът?

Всички когнитивни умения – мислене, личностно развитие, внимание… те се появяват по-късно и се изграждат върху вече създадени двигателни умения. Постоянно се занимавам с въпроса, какво стои в основата на ученето на какво се дължат зачестилите когнитивни проблеми, особено в САЩ и други западни държави. У нас децата почти не се движат. В ранната им възраст ние се страхуваме да ги пускаме навън, оставяме ги на технологиите вкъщи – компютри, телевизия, видео игри и те спират да се движат. В САЩ около 30% от децата до 4-годишна възраст са с наднормено тегло. Едно дете не трябва да бъде пред компютър или телефон поне до 6 г. Дотогава се оформя основата на мозъка му, а интелигентността му се свежда до това, как то си движи тялото, как общува със света, как развива сетивата си. Например, от катеренето по дърво би могло да се определи как детето ще се справя с математиката. Да,трябва първо да развием телата си, трябва да караме децата да се движат, да бъдат физически активни. За щастие наблюдавам, че в България това го има, за разлика от други места по света.

Присъства ли четенето сред упражненията, които предлагате в „Откъснати деца“?

Не мисля, че децата трябва да четат преди да навършат 6 г. Онези, които започват да много рано, често развиват хиперлексия – обратното на дислексия. Много е важно родителят да чете на детето си, да гледа картинки и да прелиства страници с него, да го оставя да усети книгите, да му разказва истории… Доста родители не го правят, защото те са на своя компютър или телефон, и детето стои пред своите. В ресторантите в САЩ всички семейства са постоянно с телефоните си, а наскоро с жена ми бяхме в Барселона, и видяхме, че там децата говорят със своите родители, не са вторачени в техниката. Тази връзка е много важна.

Вярвате ли в неограничените възможности на мозъка?

Да. При повечето деца, с които работя, няма никаква аномалия в мозъка им, няма генетична мутация, а само дисбаланс, придобит защото определени неща не са сработили правилно. Бихме могли да коригираме този дисбаланс почти във всички случаи. Често виждаме деца, на които непрекъснато е поваряно, че не стават за нищо, че са бавноразвиващи се, а когато се справим с дисбаланса, те се оказват много талантливи, направо гениални. Ако някой има мозъчна травма или генетично разтройство, той е ограничен, но поне може да се подобри. За всеки, който няма такъв проблем, възможностите са неограничени.

Вие лекувате мозъка, а какво мислите за душата, господин Мелило?

Чудесен въпрос. Съществува една невидима сила, която ни прави това, което сме. За нея говори квантовата физика, разбираме го от начина който е устроена Вселената, отразява се и в нашето съзнание. В един момент я има и сме жизнени, а после тя изчезва и тогава умираме. Вярвам, че тази сила се задвижва от мозъка и нервната система. Но повече ми се иска да вярвам, че притежаваме душа, че нещо остава след нас. Не мога да си обясня какво е то, но бих искал да го разбера.

Въпросите зададе: Людмила Еленкова

Превод: Кристина Цонева

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия. Поръчайте доказано добри книги от ✔