Лира Литературно-рекламна Агенция
На десктопа на служебния ни компютър открай време стои една от нейните портретни черно-бели снимки от края на 60-те…
Дама с характерната си за онези години прическа тип “пчелен кошер”, повдигнала китка с неизменно димяща цигара в ръка. Погледът й е съсредоточено приведен уж към нещо материално и съществуващо извън кадър, но по-скоро е обърнат навътре, към себе си… Близо до дамата има още един – бих казал най-важният, – детайл от снимката, студийният микрофон. Той е готов всеки момент (може би след като жената изгаси догарящата цигара) да регистрира поредния неповторим текст, облечен в музика и изпят от един от най-великите гласове, отразявали някога възходите и паденията на човешката душа…
Истинската “музика на душата” – соулът, – изгуби своята кралица Арита Франклин (1942–2018). Величествена в царуването си на музикалния небосклон, но същевременно дълбоко чувствителна и ранима личност в своя личен живот, в продължение на повече от шест десетилетия Лейди Соул споделяше болките и радостите си с целия свят чрез песента и остави диря не само в това специфично направление на афроамериканската музика, но също и в госпъла, блуса, джаза и рока.
За мен, като част от “Хеликон”, е истинска гордост, че по нашето Радио Хеликон песните на Арита звучат непрекъснато, и то още от самото му създаване преди няколко години. Като фен и познавач на нейното творчество ще се опитам да направя портрет на Лейди Соул чрез някои от песните й, които слушаме всекидневно, и то – повярвайте ми, – без да ни омръзнат.
Over The Rainbow – “Отвъд дъгата” (1961)
“Някъде отвъд дъгата, има една висока земя,
за която съм чувала веднъж в една приспивна песен.
Някъде отвъд дъгата небесата са сини
и най-смелите ти мечти стават реалност.”
На 19 години Арита записва първата си плоча в акомпанимент на известното джазово трио на пианиста Рей Брайънт. Детството и юношеството й са вече в миналото. Родена в Мемфис, Тенеси, останала отрано без майка, но отрасла в Детройт под опеката на своя баща – баптисткия пастор К. Л. Франклин, Арита по същество е закърмена с църковната вяра. Именно вярата, въплътена в госпъл музиката, ще поддържа певицата цял живот. Още на 14 години тя регистрира първите си записи като част от църковните ритуали по време на богослуженията на “Преподобния” Франклин. Арита няма да спре да пее госпъл през целия си живот и освен като “кралица на соула”, ще бъде определяна и като “госпъл кралица” наравно с голямата Махалия Джаксън.
През тийнейджърството си Арита вече е млада майка на две извънбрачни деца, но желае да извърви пътя на славата на всяка цена. Договорът й със звукозаписната фирма “Кълъмбия рекърдс” в началото на 60-те е нейният истински летящ старт. Арита търси аудитория чрез записи на блус и джаз стандарти и се налага като голямото ново име на ритъм енд блуса (термин, който и до ден днешен “обобщава” тенденциите в попмузиката, налагани от афроамериканците).
Един от христоматийните примери в нейното ранно творчество е песента Over The Rainbow. Песента от мюзикъла “Магьосникът от Оз”, обезсмъртена от Джуди Гарланд в ролята на малката Дороти през 1939 година, в изпълнението на Арита звучи не толкова детински. 19-годишната певица надмогва носталгичното чувство, заложено в текста, защото енергията, с която пее, носи заряда на вярата в това, че мечтите наистина се сбъдват. Тази вяра е силна и е абсолютно идентична с вярата в Бог.
Шест години от кариерата на Арита минават в стилово лутане и продуцентите от “Кълъмбия рекордс” се чудят как да овладеят нейния потенциал така, че да има и финансов резултат. За тяхно съжаление се налага Арита да смени звукозаписната фирма, за да може да отприщи истински своя талант и да се превърне в Лейди Соул.
Respect – „Уважение” (1967)
“Каквото и да искаш, скъпи, имаш го!
От каквото и да се нуждаеш, знаеш, че го имаш!
Всичко, за което те моля, е малко уважение,
когато се прибираш у дома!”
“Атлантик рекърдс” е лейбълът, който помага на Арита да наложи истинския си музикален почерк, инспириран от соул музиката на Рей Чарлс и Джеймс Браун, но допълнително обагрен с изразните средства на рок музиката. В социален план песните на Арита постепенно започват да се асоциират с женската еманципация. Нейната кавър версия на песента Respect, написана от един от големите соул изпълнители Отис Рединг, става истински химн на феминизма. Арита е още по-дръзка и не се страхува да бъде лице на борбата за граждански права, която афроамериканците водят под лидерството на Мартин Лутър Кинг. Документирано е как тя пее госпъл на траурната церемония за неговото погребение през 1968, а е и важно да се припомни, че същата година именно Арита е първата жена от афроамерикански произход, чийто лик се появява на корицата на списание “Таймс”.
За две години Арита записва възможно най-знакови песни, които често слушаме и по Радио Хеликон – Think („Помисли“), Baby I Love You („Скъпи, обичам те“), Natural Woman („Естествена жена), Since You’ve Been Gone („Откакто си тръгна“), I Say A Little Prayer For You („Отправям малка молитва за теб”). Всички те оставят траен отпечатък върху американската песенна традиция и носят духа на своята епоха. Арита пее за любовта, но и за вярата в по-доброто време, което може да настъпи. Като обобщаващо послание звучат думите в песента Chain of Fools („Верига от глупци“):
“Една сутрин веригата ще се счупи,
но дотогава ще понеса всичко, което мога!”
А Арита понася немалко в личния си живот – по време на брака си със своя първи съпруг Тед Уайт често става жертва на домашно насилие. Постиженията в музиката обаче са неоспорими – комерсиалният успех е налице, турнетата и концертите по света имат огромна публика, а получаването на награди “Грами” става едва ли не норма. През цялата си кариера певицата събира 18 „грамофончета“, като рекордът на последователните спечелвания от 1968 до 1975 година в категорията „Най-добра ритъм енд блус изпълнителка“ ще остане ненадминат завинаги. Именно този рекорд дава на въпросната категория „Грами“ определението Aretha Award („Наградата на Арита“).
Bridge Over Troubled Water – „Мост над развълнувани води“ (1971)
“Когато си изтощен и се чувстваш нищожен,
когато заплачеш, ще изтрия всичките ти сълзи.
С теб съм, когато те обземе мрак.
А приятелите не се намират току-така –
ще те закрилям като мост над развълнувани води.”
Една от наградите си „Грами“ Лейди Соул печели за своята кавър версия на прочутата песен на Саймън и Гарфънкъл “Мост над развълнувани води”. В богатата си кариера Арита изпява стотици “нови версии” на хитови парчета, но в “прочитите” си често буквално скъсва с оригиналите и ни оставя с усещането, че тези песни все едно никога не са били изпявани преди. В случая с песента на Саймън и Гарфънкъл дори е още по-смела – вместо цитирания по-горе първи куплет на песента тя изсвирва клавирно соло, придържащо се към мелодията (тук е мястото да спомена, че Арита често си акомпанира на пиано – и на записи, и на концерти).
Към каквито и познати песни да се обърне Арита, новите им разработки стават еталон за начина, по който един изпълнител трябва да интерпретира някое парче – иновативно, без страх от експериментиране. По Радио Хеликон често слушаме нейния прочит на Eleanor Rigby на Бийтълс, но е хубаво в случая да припомним един малко известен факт – кавърът на Арита на друга бийтълсова “класика” – Let It Be („Нека да бъде“), – куриозно излиза на плоча месеци преди самия оригинал на Ливърпулската четворка от 1970 година. Оказва се, че авторът на песента Пол Маккартни е пратил работен запис, по който Франклин сама изгражда своята версия на песента.
Естествено в Let It Be религиозният мотив е много силен („Когато изпадна в неприятности, Дева Мария ме посещава...“) и това няма как да не е вдъхновило Арита. Тя живее с вярата в Господ и в доброто и тази вяра витае като невидим дух в записите и концертите й. По отношение на кавърите присъствието на този дух обаче е наистина осезаемо. Интерпретирани от Арита, песни на Елтън Джон, Стиви Уондър, Ролинг Стоунс и кои ли не още поп и рок звезди резонират върху масовото съзнание по емоционален и вдъхновяващ начин. Превръщат се в истинския спасителен “мост над развълнувани води”, който Арита проправя над нас, давещите се в бурята на битието. Проправя го с вяра и много любов към живота.
Jump To It – „Побързай“ (1982)
“Моят любим ми каза, че ме обича
и аз въобще не оспорвам този факт.
Не се бием, не се караме и не се обиждаме –
наистина ме вълнува и ме кара да се чувствам омаяна.”
През 70-те години е неминуемо „шоу звезда“ от огромен калибър да не се ориентира към фънк и диско стиловете. За Арита обаче опитът да се наложи като дискокралица в края на десетилетието е пълно фиаско и довежда до скъсването й с „Атлантик рекърдс“. През 1980 година тя вече работи за лейбъла „Ариста“ и постепенно успява да върне славата си на голяма звезда, и то във време, когато се налагат мегаизпълнители от ранга на Майкъл Джексън и Мадона. Арита залага на модерен и съизмерим с поп музиката на 80-те репертоар, в който танцувалното звучене надделява, но неизменният соул си остава „запазена марка“.
Песента “Побързай”, която също доста често звучи по Радио Хеликон, е типичен пример от годините, в които Арита отново се връща “на върха” и затвърждава своя кралски статут. И макар в нея да се пее за щастливата любов, нещата в действителност никак не са розови – Арита преживява втори неуспешен брак с актьора Глин Търман, но същевременно е принудена с години да се грижи за изпадналия в кома след нелепа престрелка свой баща – Преподобния К.Л. Франклин (до смъртта му през 1984).
Въпреки всичко 80-те години продължават да са истински “ренесанс” в нейното творчество, като и до ден-днешен слушаме с удоволствие доста от песните на Арита от това десетилетие. Сред тях изпъкват две дуетни сътрудничества с неслучайни имена. Sisters Are Doin’ It For Themselves („Сестрите го правят за себе си“), записана в партньорство с Ани Ленъкс, отново събужда заряда на женската еманципация в творчеството на Арита, а I Knew You Were Waiting For Me („Знаех, че ме очакваш“) е единствената колаборация на Лейди Соул с Джордж Майкъл и една от най-популярните любовни дуетни песни на всички времена. Редно е да спомена, че до 80-те години Арита рядко записва песни в комбинация с други изпълнители, но до края на кариерата си все по-интензивно сътрудничи с големи имена като Франк Синатра, Джеймс Браун, Лутър Вандрос, Род Стюарт, дори и със своята кръщелница Уитни Хюстън.
С годините енергията на кралицата на соула не се изчерпа въпреки лошото й здравословно състояние. Макар че през 2010 година диагнозата рак на панкреаса вече бе налице, четири години по-късно Арита издаде албум с кавър версии на класики, изпети от „големите певици“ или дивите. А през миналата година се очакваше и финален неин албум, продуциран от Стиви Уондър…
Огромното музикално наследство, което Арита Франклин остави на нашия тленен свят, ще бъде вечен посланик на вярата и на силата на човешкия дух в стремежа му към искреност и пълноценност. Думите, които достойно обобщават творческото кредо на Лейди Соул, принадлежат на самата нея:
Спомен за Арита Франклин от Цветомир Цанков
Авторът е книжар в габровския „Хеликон“ и професионален музикант в областта на джаза, както и преподавател по музика
