Лира Литературно-рекламна Агенция
Книгите са по-желани благодарение на Ваня и Ели
Двете книжарки започват работа в „Хеликон“ още в края на миналия век. На практика сътворяват истинско чудо, защото в тези динамични времена остават на своя пост вече 25 години. Накратко, намират своя роден дом сред книгите, в „Хеликон“ – книжарниците ги обогатяват емоционално, даряват ги с приятели и им позволяват да общуват със себеподобни. А през ръцете им с годините преминават десетки хиляди книги.
Днес Ваня Вълкова и Ели Алексиева са сред най-заслужилите и обичани книжари – истинска гордост за целия „Хеликон“. При положение, че живеем в епоха на бърза консумация и във вечно търсене на нови стимули и емоции, те двете показват, че има и други стойности – но за да просъществуват те, е необходимо и място, на което да бъдат уважавани и развивани. А това са именно книжарниците „Хеликон“.
Най-хубавото е, че Ваня и Ели продължават да работят все така със същия хъс за своя обичан „Хеликон“, за книгите и не на последно място, за читателите. Светът се мени, технологиите се развиват, но нуждата от съвет на място, от откровен разговор остава. В света на книгите това важи двойно повече, както ще разберете и от нашия разговор с двете книжарки.
Пожелаваме им все така да посрещат с усмивка всеки нов ден сред книгите… а на „Хеликон“ – повече книжари като тях!
– Помниш ли първия си ден в „Хеликон“? Чувстваше ли се несигурна тогава?
Ваня Вълкова: „Зад всяка успешна книжарница стои един стабилен склад!“ Имах привилегията и отговорността да започна работа в склада на „Хеликон“ през далечната 1998 г. и да извървя (и вървя) пътя на структуриране, усъвършенстване и развитие до съвременния вид, в който Централен склад е в момента. Трудности и предизвикателства не липсваха, но поглеждайки назад, всичко изглежда романтично и милно. По пътя най-ценният дар са колегите, с които крачихме рамо до рамо и следвахме целта си да усъвършенстваме процесите и да изчистваме грешките на растежа. Благодарна съм, че имах възможността точно тук и точно по това време да отдам силите си за развитие на тази дейност.
Ели Алексиева: Дали си спомням този ден? Ама разбира се – 21 септември на далечната 1999 г. Беше слънчев, есенен бургаски ден, точно в разгара на лудото купуване на учебници и помагала за новата учебна година. Влязох от раз в дълбокото, нямаше време за много чувства, защото надделяваше еуфорията от сбъднатата ми мечта – да работя в голямата книжарница с многото книги. Всъщност не бях сигурна дали ще успея да запомня и науча всичко, което знаеха опитните книжарки в „Хеликон“, и да бъда техен равностоен колега.
– Коя е най-голямата промяна след толкова години? Сега например се говори много за професионално прегаряне, чувствала ли си го близо до себе си?
Ваня: За последните 25 години светът изживя изключителен бум на технологиите. Това не подминава и нашата дейност. Все още сме в непосредствен досег с живите книги, но поглеждаме и към изкуствения интелект за подобряване и подпомагане на дейностите ни.
Този модерен проблем (професионално прегряване) ме е подминал във времето. Имало е много умора, стрес и трудности, но и голяма удовлетвореност от преоделените препятствия.
Ели: Като една доволно суетна, но и откровена жена веднага бих споделила – вече не мога без очилата си за четене, смених високите токчета с удобни ниски обувки, натежаха ми годините, но с тях и знанията ми за книгите и хората. Що се отнася до професионалното прегаряне – да, имала съм и такива моменти, човешко е, нормално е за всеки, който дълги години работи на едно и също място. Пандемията от 2020 г. всъщност ми помогна да се убедя отново, че книжарството е моята любов и моето призвание.
– Книжар е особена професия, често я възприемаме и като мисия – как гледаш на книгите ти?
Ели: Съгласна съм, че ние, книжарите сме мисионери. Защото ние съветваме, ние препоръчваме, ние се грижим за това стойностните книги да стигнат до точните хора, или както казва една любима моя колежка: „Бестселърите ги определят медиите и пиарите, но истински добрите книги ги откриват и препоръчват книжарите!“
– Често се казва, че работим заради клиентите – ти специално усещаш ли някаква благодарност, просто моменти, в които се радваш, че си в „Хеликон“?
Ели: Ние, книжарите сме като артистите – всеки ден на сцената, като учителите – винаги готови да отговаряме на въпроси, като психотерапевтите – трябва да успеем да намерим най- подходящата книга за читателя, търсещ нашата помощ. Старая се да съвместявам всичко това и често срещам признанието и благодарността на моите клиенти. Чувствам се щастлива, когато чуя от тях: „Молех се да сте на смяна днес, защото винаги ми препоръчвате прекрасни книги и знам, че в „Хеликон“ ще намеря всичко, което ми трябва!“
– Промениха ли се самите книги за тези години? А вкусовете?
Ваня: Както животът ни стана изключително динамичен, вечно забързан, с безброй задачи, така е и при книгите – много бързо се появяват, търсят и бързо отшумяват. Интересът към книгите се люшка и следва популярните лица от медиите. Понякога се случва бум на търсене и… „всяко чудо за три дни“.
Ели: За четвърт век светът се промени много, не са изключение и книгите. Различна стана цялостната визия на книжното тяло, появи се първата вълна на електронните книги и четци, наложиха се аксесоарите, свързани с книгата и четенето ѝ, каналите за рекламиране на нови автори и заглавия. Книжният свят е като модният – години наред на гребена на вълната са не непременно най-качествените, а най-търсените. Бяха на върха и Паулу Коелю, и д-р Дюкан, в книжните класации намираха място и гадатели, и конспиратори, и Христо Калчев, и Хорхе Букай… Но „всичко тече, всичко се променя“ – казали са го древните мъдреци!
– Даваш ли съвети на начинаещите си колеги? И кой е първият?
Ваня: Най-доброто е, че сред старите динозаври, като нас, има и млади ентусиазирани колеги. Те са ценни с различния си модерен поглед към света и младежкия си хъс и упоритост.
Ели: Книжарството не е просто работа, с която да си вадиш хляба. То е изкусен занаят, любов към книгите и хората и ако нямаш поне малко мастило в кръвта и букви в сърцето, избери си друго поприще!
Чети много, говори с хората, изслушвай ги внимателно и докрай, без да ги прекъсваш, нищо, че може би от първите думи вече знаеш какво търсят, уважавай ги и никога, никога не ги лъжи!
Чети много, говори с хората, изслушвай ги внимателно и докрай, без да ги прекъсваш, нищо, че може би от първите думи вече знаеш какво търсят, уважавай ги и никога, никога не ги лъжи!
– Опиши се със заглавия на книги – една, две или три…
Ели: „Книжарката от Площада на билките“ (в моя случай площад „Тройката“ 4). „Четецът от влака в 6.27“.
– Разкажи ни за „Музите на Хеликон“… Каква е атмосферата, когато на едно място се съберат хора, които дават десетилетия от живота си за работата в книжарниците?
Ели: Атмосфера приятелска, колегиална, събиране на професионалисти и съмишленици, на хора, влюбени в писаното слово, готови винаги да раздават безкористно тази любов, пораснали момчета и момичета, които се хвърлят в работата си с много хъс и с вярата, че книгите ще направят света поне малко по-добър.
– Изкуствен интелект, аудикниги… какво е според теб бъдещето на добрата стара книга?
Ели: Като един от динозаврите на книгопродаването, аз си оставам вярна на добрата стара книга – да я държиш в ръцете си, да погалиш корицата, да обърнеш и се насладиш на гръбчето, да отвориш с трепет страница, да вдъхнеш аромата на нова, неотваряна книга, дори да заспиш, притиснал я до очите си…
Неизбежно ще има намеса на изкуствения интелект в книжния свят, но ми се иска да чета и продавам книги, написани от истински жив човек, чиято ръка можеш да стиснеш и комуто можеш да кажеш: „Благодаря за удоволствието, което ми донесе Вашата книга!“
– Благодарим и ние за вдъхновението и за добрия пример, който давате!
