Начало / Читателски дневник / “Техническа проверка” на Ангел Иванов – един обещаващ литературен дебют

“Техническа проверка” на Ангел Иванов – един обещаващ литературен дебют

Цветомир Цанков, Хеликон Габрово

Ангел Иванов е роден в Габрово през 1988 г. Още като възпитаник на Националната Априловска гимназия прави първите си стъпки в писането, а впоследствие завършва журналистика в СУ “Св. Климент Охридски“. Именно в Университета той става един от създателите на студентското радио “Реакция“. Бил е телевизионен сценарист в “Ку-Ку Презареждане“, “Господари на ефира“ и други предавания. Негови текстове са публикувани в много печатни и електронни медии, сред които портал Православие.бг, списание “Джамборе“, сп. “Мениджър“, Webcafe, Actualno, КлинКлин, Кинематограф.бг и др.

Неотдавна излезе дебютната книга на Ангел “Техническа проверка” с логото на изд. “Скалино”. След две представяния в София и още две в родно Габрово 49-те разказа на младия автор, писани в продължение на 12 години, намират все по-широка читателска аудитория, а в най-близко време Ангел планира още срещи с публиката в по-големите градове на страната ни.

2 - снимка Явор Ворце Михайлов
Фото: Явор Ворце Михайлов

Рядко в сферата на българската литература се случва автор с опит да “подаде ръка” на млад човек, реализиращ своя книжен прощъпулник. Писателят Деян Енев открито афишира мнението си за книгата на Ангел Иванов като “може би най-силният разказвачески дебют, който съм чел през последните години”. А думите на авторитет като Енев няма как да не звучат убедително – повечето от нас си спомнят как преди известно време той откри в един антиквариат романа “Калуня-каля” на забранявания по времето на социализма Георги Божинов и как за има-няма четири години точно този роман вече претърпя… дванадесет издания.

Сега Деян Енев влага огромно доверие в дебютния труд на един млад човек, навлизащ в ценното десетилетие между 30-тата и 40-тата година от живота си. Книгата на Ангел е равносметка на житейския преход от пубертета към зрелостта. Тя съдържа текстове, писани през годините, в които носталгията към детството още е силна, но вече се съчетава със стремежа на автора пълноценно да изживява настоящето и бъдещето с техните провокации и неизвестности.

216466_bКато дебютант в полето на литературата Ангел се отдава на овладяването на кратките наративни форми – това е необходимо, бих казал дори закономерно, защото както в киното режисьорът първо овладява късия метраж, преди да “атакува” дългата повествователна форма, така и в писаното слово авторът шлифова словесните си умения през изискванията на разказа, преди да се изкуши от “дългия” наратив /изкушение, което лично аз искрено му пожелавам/.

Прозата на Ангел е проза “по пътя”. В разказите му пътят е не само акт на преместване от точка А до точка Б, но и стремеж към духовно осмисляне на битието и на мястото на индивида в нашия обширен свят. Ангел е своеобразен духовен “пилигрим” и като такъв директно се вмества в така бленуваната от всички ни графа “гражданин на света”. Габровецът-софиянец ни повежда не само из Българското Черноморие или из светите места по родната ни територия, но също така ни представя някои характерни европейски топоси, за да ни потопи в крайна сметка и в светата атмосфера на Свети Атон, Йерусалим и Назарет.

Така неминуемо опираме до пиетета на Ангел към православието, към искреното му желание като автор и като човек да бъде “открит изповедник на своята вяра” – желание, което малцина открито заявяват в днешни времена. От страх ли, от суеверие ли, всички ние някак си се затваряме в пашкула на собствената си вяра /или неверие/ и нямаме време /а и желание/ да осмисляме вътрешните си конфликти и парадокси. За нас като читатели Ангел се явява като смел посланик на етичните принципи, заложени в християнската религия. Именно това го отличава от много съвременни български автори, залагащи на екзистенциалните си терзания и колебанията си в Бога. Не че самият Ангел или голяма част от неговите персонажи не страдат от цинизма на ежедневието и от борбата за оцеляване в съвременния меркантилен градски пейзаж. Въпреки своята неравнопоставеност в социума образите, изникнали от реалния живот на Ангел, благодарение на вярата, надеждата и любовта, ни осеняват със своето благородство и болезнената им самота ги извисява над нас и дори изкупва нашите грехове.

3 - снимка Светозар Гатев 1
Фото: Светозар Гатев

От автентичната галерия от образи, която Ангел е експонирал в своите 49 разказа, е достатъчно да изтъкна само двама от нейните характерни представители, които ярко белязаха съзнанието ми. Единият от тях е Шомпълманячето – той обитава тясната си таванска стая на софийската улица “Ангел Кънчев” сред книги, китари и естествена неразбория, но редовно може да “лети” през тесния отвор на прозореца, за да се “рее свободен и щастлив из града”. Другият е философът-бездомник Андрей, който нелепо си отива от този свят като въплъщение на самия Христос, останал сам и неразбран, с непрочетените от никого негови три книги в Библиотеката. Запознаването с останалите персонажи, както и със самия Ангел, остава за вас, уважаеми читатели! И повярвайте, че ще го направите с удоволствие!

Макар и нерядко да анализира разпада на съвременната личност с не толкова благо слово, огромната вяра на Ангел в доброто винаги надделява и тази вяра е невидимата нишка, спояваща текстовете в сборника “Техническа проверка”. А именно що се отнася до заглавието на разказа, дал името на книгата, за него писателят Александър Шпатов изказа мнение, че “техническата проверка” не е въобще техническа. В абсолютно съгласие с него искам да допълня, че по своята същност “проверката” на Ангел засича адски високите стойности на механизирането ни като индивиди и безцелното ни лутане в свят на загубени морални стойности. “Сигналът за истинско бедствие” е приет, но вслушването в зова на водещия “ЩОМ НЯМАМ ЛЮБОВ, НИЩО НЕ СЪМ!”, е нашето SOS, нашият изстрадан крясък за помощ към Абсолюта.

4 - снимка Светозар Гатев 2
Фото: Светозар Гатев

ТЕХНИЧЕСКА ПРОВЕРКА

Трескаво влезе в кабината и затвори нервно, но тихо металната врата зад гърба си. Остави откраднатия ключ на масата, до пулта. Обърна прашния стол и седна в него. Беше прекарал тук 12 години, преди да го съкратят. Стаята му беше позната като гърдите на любима жена. Издърпа стойката на окачения прибран микрофон към себе си. По навик разпъна пръстите на дясната ръка между него и устата, за да спази препоръчителното разстояние. После натисна плъзгача, придвижи го нагоре, червената лампичка светна, микрофонът беше отворен и той заговори. Гласът му стигна до всички квартали и уши на града:

Внимание!

Внимание!

Внимание!

Това не е техническа проверка!

Това не е техническа проверка!

Това не е техническа проверка!

Това е сигнал за истинско бедствие!

Това е сигнал за истинско бедствие!

Това е сигнал за истинско бедствие!

Чуйте, хора…

Преглътна. Устата му беше пресъхнала. Очите му бяха налудни. Гласът режеше въздуха и се забиваше до отломки в панелките и сърцата…

Щом любов нямам, нищо не съм!

Щом любов нямам, нищо не съм!

ЩОМ ЛЮБОВ НЯМАМ, НИЩО НЕ СЪМ!

Микрофонът запращя. Прелетя голяма птица или самолет и покри улицата със сянката си.

/разказът се препечатва с разрешението на автора/

Прочетете още

IMG_2812

Георги Господинов: Ако оставиш някои лични истории неразказани, е съкровено

Елица Матеева Представям си Георги Господинов в Ню Йорк на улицата, където героят на Харви …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *