Начало / Читателски дневник / Музите на „Хеликон“ – Цветомир Цанков

Музите на „Хеликон“ – Цветомир Цанков

Човекът, който продава книги, е ценен колкото онзи, който ги пише. Затова решихме да зададем пет въпроса на най-дългогодишните служители в „Хеликон“, да ви представим лицата им и тяхното усещане за професията на книжаря. 

IMG_9324

Цветомир Цанков е книжар в „Хеликон – Габрово“ и местна знаменитост. Като възпитаник на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“, със специалност поп и джаз пеене, той съчетава книжарската професия с амплоато си на концертиращ музикант. Трябва да го чуете как пее и как продава книги – талантът му и в двете поприща отдавна е доказан. Всички обичат Цецо, със заразителния му смях, харизма, и най-вече всеотдайност във всичко, с което се захване. Габровци, не може да е другояче…

Откога работите в „Хеликон“ и как попаднахте тук?

Започнах работа в габровския обект на „Хеликон“ през май 2007 година, като „обучението“ ми беше буквално светкавично – по време на ревизия в едно от старите места, където се помещаваше книжарницата… Тогавашните ми колежки бяха мои бивши съученички от Национална Априловска гимназия и предложението да се присъединя към екипа на „Хеликон“ до известна степен беше тяхно. Искам да уточня, че през годините габровската книжарница смени няколко търговски помещения и доста хора в своя екип, но аз, както се казва, оцелях – „с усилие, с постоянство“, както пише Владимир Башев, макар и в друг контекст… :)

Професията на книжаря за Вас е…

Призвание, провокация и социален опит. Но най-вече трупане на информация и знания, които да споделям с колеги, приятели, клиенти…

Ако изведнъж книгите изчезнат, с какво бихте се занимавали?

Ако книгите изчезнат, това значи да изчезнат в цялост и всички други изкуства, на които съм посветил живота си. Така че едва ли ще има с какво да се занимавам… А всъщност – дали ще има и живот, ако всичко това изчезне?

Какви са впечатленията ви от младото поколение книжари?

Ще си позволя да бъда критичен, защото представителите на младото поколение доста често не ме карат да мисля позитивно. Особено по отношение на нашата работа, в която се изисква най-малкото любопитство към литературата, а оттам нататък да не говорим за знания, усърдие, трудови навици – все неща, които май нито образованието, нито семейното гнездо не могат да култивират пълноценно у младите…

Радостното е, че все пак има „бели лястовици“, на които можем да предадем навиците, с които да „полетят“ над огромното книжно поле, за да останат верни на професията „книжар“. И радостното е, че тези „бели лястовици“ са част от огромното бяло ято, наречено „Хеликон“.

Препоръчайте ни последната интересна книга, която прочетохте.

Преди дни завърших прочита на „Бьорнстад“ на Фредрик Бакман и нямам търпение да се захвана с продължението „Ние срещу всички“. Същевременно, четейки Бакман, успях да погълна на един дъх и невероятната автобиографична книга на „кралицата на пънка“ Вивиан Уестуд.

Признавам, че съм много селективен читател, тъй като времето ми е разчетено за много неща и за мен е непростима грешка да захвана книга, която не би ми допаднала и която ще трябва в един момент да захвърля с натрапчивото чувство за погубени часове… Слава Богу, че в това отношение съм придобил безпогрешна интуиция с годините.

Прочетете още

IMG-6f77b8a423db2bb00421e3921b141adc-V

Музите на „Хеликон“ – Силвия Тодорова

Човекът, който продава книги, е ценен колкото онзи, който ги пише. Затова решихме да зададем …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *