Начало / Интервюта / Дейвид Мичъл за „Причината да скачам“

Дейвид Мичъл за „Причината да скачам“


3866157_bНаскоро на български се появи романът „Причината да скачам“. Когато тази книга излиза на английски през 2013 г., благодарение на писателя Дейвид Мичъл, веднага попада в класацията на „Амазон“ за бестселъри, и получава въодушевени отзиви от водещия на популярното „Дейли Шоу“ – Джон Стюарт. Оттогава е публикувана в над 30 държави. Текстът се базира на мемоар, чийто оригинал пише през 2007 г. 13 годишния тогава Наоки Хигашида, един японски тийнейджър, който срада от аутизъм. Писателят и съпругата му Ка Йошида, които също имат син с аутизъм, го превеждат на английски. Предговорът към книгата е написан от самия Мичъл. Ето няколко въпроса, относно неговата страст към този проект.

Защо беше важно за вас да представите Причината да скачамна англоговорящи читатели?

Книгата се оказа невероятно полезна в усилията ни да разберем нашия син, неговия потенциал и как най-добре да му помогнем да го осъществи. Предположихме, че няма как да сме единствените, на които тя би могла да е необходима. Но англо-японско съжителство с дете с аутизъм, както и сериозни контакти в издателската сфера, не са толкова често срещана комбинация. Ако ние не я бяхме превели, кой би се наел?

Как прочита и превода на книгата промениха представите ви за аутизма, и по-специално отношенията със сина ви?

Тя ми показа, че съм грешил, като съм подценявал потенциала на своя син. Колкото и да се срамувам да го призная сега, аз съм считал неговия мозък за зле функциониращ, а не просто за устроен различно. Със сигурност, това различие води до ужасно много предизвикателства и трудности, както и до някоя криза от време на време. Но сега разбирам, че има и интелигентност, и въображение, и игривост, и философско търсене, и дори духовна жажда, зад безизразността на аутизма. Мога да вярвам в това последно изречение, не защото искам да е вярно, а защото Наоки в книгата доказва, че е така. Той има аутизъм, и изпитва големи затруднения да разговаря, но разкрива тези качества и пише за тях. Очакванията ми сега към сина ми са по-високи. Очаквания, базирани не на безпочвен оптимизъм, а на ежедневен опит. И разбира се, синът ми отговаря на тези завишени очаквания положително – при всички деца е така. Също работим и с неговия учител в уилище, за да му помогнем да се научи да изписва Може ли чаша вода, моля?“, както и да го произнася. Никога не се знае, може пък да се научи да се изразява и чрез клавиатурата.

Какво ви изненада най-много в Причината да скачам?“

20870_mitchell_david
Дейвид Мичъл

Много неща. Първо ще посоча пълната липса на самосъжаление у Наоки. Също така, начинът, по който той се ужасява от проблемите, които причинява на другите около себе си. Това е емпатия, на която се предполага, че хората с аутизъм не са способни, нали? Способността му да анализира. Начинът, по който ние смесваме причините със симптомите за аутизъм. Голяма част от трудностите, с които се сблъскват страдащите от аутизъм се пораждат не от самия него, а от митовете, грешните представи и невежеството около аутизма в обществото като цяло.

Какъв е най-важният съвет, който книгата предава на хората, които се грижат за деца с аутизъм?

Има дни, в които е ужасно трудно за всички нас, за тези, които се грижим за хората с аутизъм, както и за самите тях. Но продължаваме неуморно напред, защото наистина  усилията си заслужават, дори в дните, когато си мислиш, че вървиш назад. Тези деца са способни на много, много повече, отколкото им се приписва. Накарайте ги да говорят, дори и мълчаливите, подлагайте ги на реч, от която силно се съмнявате, че разбират нещо. Просто им говорете въпреки това, като нежен, приятелски настроен радио коментатор, който не спира да говори. Те искат да учат. Оглеждайте се и за най-малките победи. Върху тях може да се надгражда. Имаме нужда от революция в начина, по който се гледа на аутизма, и начина, по който може да се помогне на хората с аутизъм да се интегрират. С навременна и мъдра помощ можем да превърнем много от тези деца в бъдещи данъкоплатци. (Е, последното всъщност не е съвет от книгата, просто аз го казвам. Но е нейно логично продължение).

          Източник: autismspeaks.org 

         Превод: Мира Шополова – „Хеликон-Витоша“

Прочетете още

208813_b

Истории за храброст, любов, семейни ценности и демони

Излезе книгата „Истории от Стара Япония“ от Алджърнън Бъртрам Фрийман-Митфорд (изд. „Изток-Запад“). Дипломат, писател и …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *