Поздрав за Цветница от големия Шарл Бодлер!

Честита ни Цветница! И честита ни 196-тата годишнина от рождението на големия френски поет Шарл Бодлер! Каква е връзката между двете ли? Никаква, ако изключим най-известната стихосбирка на гениалния пияница, пушач на опиум и ценител на женската красота − „Цветя на злото“.

Роден през 1821 г. в Париж в семейството на висш държавен чиновник, той живее бурен живот и умира едва 46-годишен. Разболява се от сифилис, пропива се, но наред с това създава стихотворни шедьоври, които и днес служат за вдъхновение не само на декадентски настроените кандидати за поетична слава.

През 1845 и 1846 г. Бодлер публикува критични прегледи на съвременното изкуство, които привличат внимание със смелостта си. Той взема участие в Революцията от 1848 и за известно време се интересува от политика, но възгледите му преминават през анархизма на Пиер-Жозеф Прудон, историята на „Raison d’Ėtat“ на Джузепе Ферари до ултрамонтанската критика на либерализма на Жозеф дьо Местр.

Междувременно финансовите затруднения на Бодлер се засилват, особено след фалита на неговия приятел и издател Огюст Пуле Маласис през 1861 г. През 1864 заминава за Брюксел, където се надява да продаде правата за своите произведения. През 1866 г. получава удар, вследствие на който е парализиран. Последните две години от живота си прекарва в санаториуми в Брюксел и Париж, където умира през 1867 г.

Тук ви предлагаме няколко негови афористични мисли и две от най-добрите му стихотворения, в прекрасния превод на Пенчо Симов и Кирил Кадийски. Които, надяваме се, ще ви настроят по-поетично в деня, посветен на Цветята на доброто!

Животът е болница, в която всеки пациент мечтае да се премести на друго легло.

Да работиш не е толкова скучно, както да се развличаш.

Жената е покана за щастие.

Красивото винаги е странно.

Едновременното надмощие на музиката и индустрията – признак на упадък.

Тъй като въображението е създало света, справедливо е да го управлява.

Системата е един вид проклятие и ние сме принудени постоянно да се отричаме от нея.

Малцина имат право да царуват, защото малцина са обладани от голяма страст. А тъй като днес всеки иска да царува, никой не умее да управлява себе си.

 

АЛБАТРОСЪТ

За да се веселят, моряците улавят

по някоя от тях – от птиците безброй,

които с полет лек над борда се явяват

и кораба следят във бури и в покой.

 

Горкият албатрос – поставят го на борда,

а той – в лазура цар – видът си в миг мени

безпомощна сега е тази птица горда,

крилата си влече като гребла встрани.

 

Преди красив, сега насмешка предизвиква!

Несръчен, грозен, вял по дъсчения под.

Един моряк лула във човката му втиква,

а подражава друг на куция му ход…

 

Поетът е събрат на този принц небесен –

не трепва пред стрели и бури, но, уви,

когато сред шума тук долу е пренесен,

гигантските крила му пречат да върви.

 

СКЪРБИТЕ НА ЛУНАТА

Луната тази нощ е толкова блажена –

красавица, която мечтае сред алков

и докато заспи, от ласки изтощена,

гръдта си гола милва с безсмислена любов.

 

На мекото легло сред облачни дантели

блажено се отпуска и в сласт потръпва тя,

с блуждаещ взор следи виденията бели,

които сред лазура растат като цветя.

 

И щом над този свят, над скуката безкрайна

отрони тя сълза, издала скъпа тайна,

Поетът неспокоен, с нощта във вечен спор,

 

я взема с трепет плах – безцветна и горчива –

и като бисер скъп в сърцето си я скрива,

далече от лъчите на слънчевия взор.

 

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия. Поръчайте доказано добри книги от ✔