Салман Рушди: Магическият реализъм помага на читателя да види по-ясно истината

12.09.2015 Интервюта

68-годишният Салман Рушди е една от ключовите фигури в съвременната литература и бележит представител на жанра магически реализъм. Макар да живя 9 години в нелегалност след излизането на „Сатанински строфи”, британецът от индийски произход често е първия, който защитава свободата на изразяване. Само преди дни на англоезичния книжен пазар излезе най-новия му роман, „Two Years Eight Months and Twenty-Eight Nights”. За последно Рушди публикува мемоарите си, „Joseph Anton”, през 2012 г., а читателите не се бяха радвали на негов нов роман от 2008 г., когато излезе „The Enchantress of Florence”. Представяме ви интервю на писателя, дадено пред huffingtonpost.com, в което той говори за книгата си.

–––––––––––––––-

Минаха 8 години от последното ви художествено издание за възрастни. През това време работихте по книга за деца и автобиография. Какво е чувството да се върнете към тази литературна форма?

– Чувството е страхотно и си давам сметка, че това е основната ми работа и трябва да се придържам към нея.

През годините се утвърдихте в жанр, наричан магически реализъм, който смесва история и митология. Защо този начин за разказване на истории ви влече толкова много?

– Магическият реализъм не е някакво ново течение. Той съществува почти от толкова дълго, отколкото има и изкуство. Кафка, Гогол, Булгаков, Магрит, Бунюел – все магически реалисти. Фабулата, сюрреалистичните истории, това е просто подход към истината. Ако реализмът в този термин е застъпен добре, то магическите елементи помагат на читателя да види дори още по-ясно истината и да я разпознае. Тя приема отличителна форма. Това е привлекателното в магическия реализъм.

В новата ви книга описвате любовна афера с участието на учен на име Ибн Рашид, който е в изгнание заради философията си. От собствения си живот ли се вдъхновихте?

– Естествено, че има паралел между неговия живот и моя: горене на книги, преследване, идентични идеи. В моя живот обаче няма красива и изискваща представителка на митичен вид. Трябва да имаме предвид, че тя му се представя като млада жена, но всъщност е изключително древна. В един момент казва, че дори си спомня динозаврите, което прави Рашид момченце-играчка за нея.

Литературните медии имат навика да ви антагонизират понякога. Имате ли някакви притеснения от техните практики напоследък?

– Ние с тях се караме, но накрая се целуваме и сдобряваме. Нямам сериозни оплаквания. Очевидно знам къде и от кого съм критикуван най-вече, но пък какво от това. Като цяло всичко е наред.

Вие сте активен в „Туитър”. Други писатели, най-вече Джонатан Франзен, го определят като разсейващ творческия процес. Защо започнахте да поствате редовно там и намирате ли някакви ползи, били те за творчеството ви или не?

– Или съм постоянно в „Туитър”, или изобщо не влизам. Социалната мрежа е отличен начин да обсъждам предстоящата ми работа с читателите, които се интересуват. Благодарен съм и за скоростта, с която новините достигат до мен чрез „Туитър”. Понякога обаче съм съгласен с Джонатан Франзен и не се нуждая от целия този шум в главата си.

Свързани заглавия
Новият роман на Салман Рушди е вече в книжарниците

Рушди: Решихме да правим компромиси с атаките срещу свободата на словото

Фиктивен профил на Салман Рушди в „Туитър“ си смени името по желание на писателя

Салман Рушди нарече „женчовци“ писателите, които са против наградата на ПЕН клуба за „Шарли ебдо“
Корицата на новия роман на Салман Рушди беше представена
Читатели разкриха, че Салман Рушди не харесва класиката

Нов роман на Салман Рушди излиза през септември

Салман Рушди пред студенти: Джон Ф. Кенеди и Нелсън Мандела използваха едни и същи думи – свободата е неприкосновена

Салман Рушди и Халед Хосейни осъдиха убийствата на френските журналисти

„Последният дъх на Мавъра“ на Салман Рушди излиза на български

Салман Рушди: Всички религии имат своите фанатици. Но основният проблем е в света на исляма

Салман Рушди ще получи PEN/Pinter Prize

Салман Рушди получи „Грозното пате“ от датската принцеса Мари

Принц Чарлс не подкрепил Салман Рушди след „Сатанински строфи“, мислел, че книгата обижда исляма