На този ден, преди 207 години се е родил един от най-мистериозните, но и обичани руски писатели – Николай Гогол.
До ден днешен той е смятан за една от най-мистичните и загадъчни личности в световната литература, твърди сайтът www.vladtime.ru. Доскоро биографите му вярваха, че е бил просто меланхоличен и тих човек, когото всеки помни заради гения му като писател.
Гогол произхожда от древен украински род. Родил се като трето дете в семейството, но скоро остава най-големият син, след първите две деца починали. В началото на живота си Николай не проявявал някакви признаци на гениалност. Той дори бил много слаб ученик, когото често наказвали. Но като гимназист започнал да проявява странностите си – например, боял се силно от непознати. Тези, които успявали да пробият бронята му и да се приближат до него обаче той обичал силно и често угощавал с лично приготвени блюда и коктейли. Един от специалитетите си наричал гогол-могол – козе мляко с ром. Приятелите му пък често се шегували с неговия дълъг и необичаен нос. Това станало повод Николай да моли художниците, които го рисували за портрети да сменят формата на носа му.
Един от най-обичаните му романи е „Вий“. Гогол разказва, че заел идеята за демона на Хома Брут от украинските митове и легенди. Изследователите на украинската митология обаче твърдят, че там никъде не се споменава такъв образ и твърдят, че Гогол сам го е измислил.
В мистерия обвити са и последните години от живота на писателя. Никой от биографите и приятелите му не знае какво точно му се е случило. Знае се, че през 40-те години на XIX век той пътувал в любимата си Италия, когато се заразил с малария. Болестта оказала огромно влияние в живота му. През 1850 г. неочаквано той се почувствал по-добре и дори решил, че болестта си е отишла. Тогава написал продължение на „Мъртви души“ и, когато представил книгата пред приятели, се радвал като дете. През 1852 г. обаче изведнъж се почувствал зле. Сам взел решение да изгори втория том на прочутата си повест. Отдал се на краен пост и дори спрял да се храни. Нито лекари, нито приятели успели да го накарат да яде. На 20 февруари постъпил принудително в болница, но починал на следващия ден. В завещанието си бил наредил да не бъде погребван, докато тялото му не започне да гние. Но въпреки това близките му го погребали на третия ден след смъртта му.
Именно с погребението на Гогол е свързана и най-голямата мистерия с него, за която спорят всичките му биографи. Според очевидците на погребението липсвала главата му. Според някои черепът бил откраднат от колекционер, любител на театъра. Тази теория била превъплътена от Михаил Булгаков във вечната му книга „Майсторът и Маргаритта“. Булгаков бил един от най-големите почитатели на Гогол и дори сложил надгробен камък на писателя, на който написал: „Учителю, скрий ме в чугунения си шинел“.
Свързани заглавия
Николай Гогол: Красотата е изворът на поезията
Книги от Николай Гогол тук
„Гогол“ от Анри Троая тук