Начало / Автори / Днес е роден Андерсен и е Международният ден на детската книга

Днес е роден Андерсен и е Международният ден на детската книга

Красимир ПРОДАНОВ, радио „Хеликон”

Приказката първо е тъжна
Веднъж майката на Ханс Кристиан Андерсен – бедна перачка, помолила гледачка да види бъдещето на сина й. И картите, и кафената чаша показали нещо необикновено. Някой ден, гласяло пророчеството, ще осветят тържествено Оденсе за твоя син. Майката Мария била на седмото небе от радост! А и как няма, като синът й от 11-годишен бил принуден да се блъска в местната фабрика.
Оденсе в наши дни е сред любимите туристически дестинации в Дания. Бедната къщурка, в която спяло цялото семейство Андерсен, е сякаш извадена от приказка. Андерсенова приказка. И денем свети градът, и нощем…

Детето Андерсен непрекъснато мечтаело
Останало рано без баща, то така и не получило кой знае какво образование в детските си години. Бъдещият писател обаче обръщал всичко в игра и представление. Така създал първия си театър с марионетки, които издялкал от дърво. Направил дори дрехи на мъничките кукли. Поглъщал като луд томовете на Шекспир. Играел пред малцината си зрители цели пиеси, които бил научил наизуст.
Когато сменил Оденсе с Копенхаген, станало обаче още по-трудно. Четиринайсетгодишното момче се пробвало последователно като актьор, оперен певец и балетист. Започнал и да пише, но пък си личало колко малко бил ходил на училище. Веднъж сътворил цяла пиеса, но Кралският театър в Копенхаген му я върнал с бележката, че не приемат текстове, в които ясно си личат пропуските от началното образование.
Андерсен все пак завършил училище. Направил го благодарение на кралска стипендия, осигурена му от негов меценат. По-късно обаче нарекъл този период от живота си „най-тежките ми дни”.

Решил да пише приказки на 30
Разочарованията, които се трупали в Андерсеновата душа, го накарали да вземе необикновено – и заедно с това щастливо решение. Бил на 30, когато му хрумнало, че може да разказва приказни истории. Точно така, да пише приказки. Предната година обиколил Европа – със светлините на Париж, съкровищата на Рим, Виенското съвършенство и Венецианската романтика. Всяко от тези места оставило по-малко в Андерсен. Добавил се живият му дух, склонността му да мечтае и фантазира. И грозното патенце решило да се превърне в прекрасен разказвач.
От 1835 г. до своята смърт през 1875-а Андерсен по традиция издавал преди Коледа своите приказки. Според литературоведите е написал общо 212 истории. В тях присъстват исторически мотиви, но и фантастични елементи. Както заявил добрият приятел на Андерсен, физикът Ханс Кристиан Орстед, „ако напишете роман, ще получите слава, но благодарение на приказките ще получите безсмъртие.”

В душата му има болезнени рани
„Първо разказах историите, които бях чувал от баща си” – обяснява по-късно Андерсен в своята автобиография. Така и запомня той големия Ханс, своя родител – приведен над поредната книга, от която чете с усмивка на сина си. Ранната смърт на бащата оставя болезнена рана през целия живот на писателя – още повече, че майка му в крайна сметка се пропива. Дори съвременниците на Андерсен отбелязват, че красивите му истории се родили сякаш от бремето на тъжния живот на разказвача. На мъката обаче отвръщал със своите бляскави фантазии, с мечтанията си. И с прекрасни герои – и сега да чуем имената им, пак ставаме деца…

Андерсен сам се държал като дете
Съвременниците му казвали за него, че ако го изхвърлели отнякъде през вратата, той се връщал през прозореца. Вярвал неизмерно много, че ще успее, че пише хубаво, че има талант… Тази болезнена самовлюбеност обаче му създавала проблеми, тъй като трудно и тежко преживявал всеки неуспех. И най-дребната критика относно творчеството му вадела писателя за дни и седмици от равновесие.

Лебед и русалка едновременно
Поведението му, чертите на характера му го правят едновременно красивия лебед и малката русалка. Също като своето преобразено грозно патенце Андерсен спечелил благоволението на обществото. Ако ни гледа отнякъде как му се възхищаваме, и сега изправя гордо красивата си шия… Андерсен обаче е превъплъщение и на своята малка русалка – тъжна, самотна, лишена от любов… Историците пазят сведения за един интересен момент от живота на писателя – през 1860 г. Андерсен се вижда с австрийския публицист и преводач от унгарски произход Карл-Мария Кертбени. След срещата им го залива мъка. За пореден път големия разказвач посяга към изпитаното лекарство – писането на приказки.

Идва време за щастлив финал
Както обаче и сам Андерсен си е пожелал, нашите спомени за него са изпълнени с приказен блясък и фантазия. Година след година денят на раждането му – 2 април, се превръща в празник на детските книги, на приказките и техните разказвачи. За 16 пореден път тази година например се провежда и инициативата Нощта на Андерсен, тръгнала първо от Чехия. Смята се, че сто хиляди деца по целия свят ще се включат в нощните четения на приказки, в карнавала на пъстри герои, създадени от големия писател. А сякаш знаково централна фигура ще е Малката русалка, защото и тя има рожден ден – вече е на 180. Макар да живее в свят, в който годините не съществуват. Свят, който превръща тъгата в радост, а сълзите на Малката кибритопродавачка – във вечно разцъфнали цветя. Андерсеновият свят.

Прочетете още

171465_b

Топ 10 на „USА Today” за най-продаваните книги в САЩ

Седмичната класация на „USA Today” за най-продаваните книги в САЩ бе обновена 14  юли. Изданието …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *