Начало / Интервюта / Албена Тодорова: Три страници дневно дават смисъл

Албена Тодорова: Три страници дневно дават смисъл

Необичайна и красива е „Стихотворения, от които ти се живее“. Непокорна в поезията като авторката си. Затова и интервюто с Албена е различно. Този път вместо нас въпросите задават приятелите й…

IMG_1724_e

Но преди да им дадем думата, нека вметнем нещо… Обичаме да потъваме в дните на Албена Тодорова чрез блога й Bembeni. Понякога даже надничаме и в закуската й – заради фейсбук, но пак е едно такова поетично. Всъщност Албена е повече от поет. Тя е човек, който опитва да мисли и живее свободно. Корицата на „Стихотворения, от които ти се живее“ е донякъде „японска“ и има защо… Прозира в нея онзи мост към Япония, който е изградила. Макар че стиховете й често горят мостове. А също печелят овации. Албена Тодорова беше номинирана за Наградата за нова българска поезия на името на Николай Кънчев тази година. Досущ стихотворенията й пък – и въпросите към нея следват своя логика… Ето ги!

Ралица: Откъде идва името ти Bembeni?

Бембени идва от комбинацията между две неща — галеното ми име Бени от Албена и Бемберски, фамилното име на баща ми, което е било отнето от поколението на дядо ми през 1944-та. Дядо ми Атанас Бемберски става Атанас Тодоров. На този си дядо съм кръстена, но той е починал години преди моето раждане и освен че е бил суров и безпощаден мъжага, който си е тъпчел устата, докато яде (досущ като мен), нищо не зная за него.

Хана: Кое е най-важното нещо за теб в живота?

Жизнелюбието, умението да отварям сърцето си, приятелите, независимостта и писането, в този ред.

Хана: На какво се опираш, за да разбереш, че си на верен път?

Напоследък все по-често на телесните си усещания.

Не помня къде четох напоследък, че човек трябва да се чувства в живота си като в дреха, ушита по мярка.

Моят живот в момента определено е ушит за доста по-амбициозен, припрян и суетен човек, с високи социални и професионални цели.

Стъпка по стъпка се опитвам да мина към ритъм, който отговаря на моите желания, но мънички са стъпките във вярната посока, а другите посоки са легион и до една така привлекателни.

Хана: На какво обръщаш внимание, когато срещаш нов човек?

Гледам предимно погледа и очите. Слушам тона на гласа, опитвам се да “усетя” човека. Обръщам внимание и на своите усещания — доколко бихме могли “да мелим“ и дали бих отишла с нея или с него в планината, образно казано.

DSC_4705-0

Хана: Какво ти пречи най-много около теб, в теб?

Еднозначно шумът. Напоследък шумът е дигитален и необходимостта да бъда винаги на линия ме изтощава изключително много.

Надежда: Най-голямата ти сила? Най-големият ти страх?

Най-голямата ми сила е желанието ми да живея. Като картофите съм — дори затворена в черна кутия, все прораствам.

Най-големият ми страх е да съм обездвижена, безсилна или ранима и да завися от добрината на други хора, за да оцелея. Много трудно се доверявам и отпускам.

Хана: Коя е най-голямата ти радост? А какво те натъжава? Какво те подкрепя, с какво може да те зарадва човек?

Най-голямата ми радост е да чуя, че майка ми е добре. Гласовете и прегръдките на приятелите.

Наскоро казах, че ме натъжава това, което си причиняваме сами от глупост и недалновидност, днес бих повторила същото.

Надежда: Имаш ли вълшебен предмет?

Напоследък вълшебният ми предмет е тетрадчицата, в която пиша по 3 страници всяка сутрин, т.нар. сутрешни страници по Джулия Камерън. Започнах да я нося навсякъде с мен и вместо да цъкам в телефона, да пиша. Започнах да усещам дните си по-малко пропиляни.

Ралица: Кое е нещото, което искаш да можеш да изтриеш като с магическа пръчка от Земята? Само едно

Всичката пластмаса в океаните брои ли се за един предмет?

Ако не, нищо не бих рискувала да изтривам. Много силно вярвам в ефекта на пеперудата, но не виждам до какви последствия би довело това изтриване. Нека нещата се тъкат така, както са — може би крайната шарка ще донесе преосмисляне на всяка багра в килима.

Albena

Хана: Имаш ли любими литературни и исторически герои?

Много обичам всички герои от “Майстора и Маргарита”, както и от “Понеделник започва в събота” на Братя Стругацки. Имам чувството, че ги познавам лично, толкова са ми близки. Много обичам и героите на Туве Янсон — Снусмумрик, Мама Муминка, Муминтрол, Туу Тики. Обичам герои, които са човечни и с човешки измерения.

От историческите — имам слабост към художници и диригенти. Ван Гог, Артемизия Джентилески, Габриеле Мюнтер, Клаудио Абадо, Густав Малер. Може ли и живи? Огромен фен съм на младите диригенти Александър Блок и Теодор Куренцис.

Ема: Коя е любимата ти книга от руската класика?

Ох, една да беше.

Мисля все пак, че е “Диканка” на Гогол. Без Гогол просто нямаше да е забавно. Който не е чел “Диканка”, снабдете се, че иде зима.

Георги: И как зове се духът на днешния ден пъстрота, липса на тишина, или просто няма име…

За мен се зове промяна. Живеем във времена, които се променят с висока скорост, и всеки избор трябва да бъде или много здраво вкоренен, или изтръгнат.

Емилия: Можем ли да очакваме роман от теб?

Ох.

Много искам да кажа “да”. Но не мога да ги дописвам засега. Първо разкази, може би? Става ли?

Георги: Как в днешния ден на виртуална жестокост и суета успяваш да не си в пустота?

Не успявам. Спасява ме моят въгарец, който ме изкарва от изпадането в униние.

Моите големи врагове са унинието и желанието да притежавам. Когато ги държа под око, някак се справям и с другото.

Аз съм ранима само когато вече нося рани в себе си. Затова всяко подобрение започвам с работа върху мен самата. Или поне се опитвам.

Разговора в (не)рими представи Краси Проданов

Снимка на Албена от Йорданка Чакърова

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

uvodni

Любимите литературни герои

Малко от книгите, които ни карат да се влюбим в тях Попитахме ви точно това …