Лира Литературно-рекламна Агенция
Иван ГОЛЕВ
Половин век съм редовен пациент на залите за щанги и силов трибой. Пред очите ми са се изнизали хиляди младежи, с които заедно сме лели пот, помпали мускули и поставяли всякакви лични и публични рекорди. Споделяли сме си много неща, защото дългогодишното общуване сприятелява. Свестни момчета, на които можеш да разчиташ. Благодарен съм и на тях, и на спортния си хъс, защото са ми давали сила и опора през различни и нелеки житейски перипетии.
Една значителна част от тях от 30 години насам работеха и работят като охранители. Това са си избрали. Помагат си на образованието, или издържат семейства с деца. За тия, които познавам, не съм чул да са се набърквали в някакви простотии, с изключение на един преди години, когото го гръмнаха в центъра на София. Ясно е, че в средите им има и кретени. Но тях къде ли ги няма.
Казвам това заради друго. Порових се, за да разбера колко народ е зает в България с охранителна дейност. И паднах: над 130 хиляди души. Като елиминира човек нежния пол, децата, старците, инвалидите и индийците, от 15-20 българи един е зает с тази съзидателна дейност. Да, едни охраняват сгради, други – фирми, трети са телохранители и така нататък. Но тъй или иначе работата им е да пазят. По това спор няма.
Периодично слушам как самовлюбени костюмари/арки убеждават нас и чуждестранните инвеститори какъв рай е тук, колко благоприятен е климатът за бизнес, какви чудесни условия за живот и работа предлага нашата страна. Като от само себе си се разбира, че заслугата е тяхна, защото добре ни управляват.
Е, може ли някой от тях да ми отговори защо тогава има толкова много охранители. Не стигат ли 50-те хиляди от МВР? Не стигат ли съдът, прокуратурата, армията, след като климатът е толкова спокоен и безопасен? Тук да не би да се води някаква гражданска война, за която не сме чули, или пък ври от престъпници, та толкова народ е зает да охранява едно или друго? Толкова ли много са тези, които искат да посегнат на чуждото или общото, та е нужна такава огромна армия от пазачи? И въпреки това – ежедневни кражби, обири, пребивания на възрастни хора, опожарявания и подобни идиотизми. Нещо не се връзва с благодатния трудов климат.
Ами тия, охранените, те от кого се пазят и защо? Нали са честни бизнесмени, нали дават работа на десетки, на стотици хиляди наши сънародници? От тях ли се страхуват? И какви толкова ценни вещи кътат в палатите си, че да са опасани, освен с десетки охранители, и с високи зидове, камери и бодлива тел? Може би съхраняват редки библиофилски екземпляри от стари книги, за да ги запазят за поколенията? Затова ли им треперят толкова?
Пълен цирк! Те едно плещят, ние друго виждаме. Смятат ни за слабоумни. И не им дреме. Недотепляците ни лъжат, ние пак ги избираме. Май наистина сме слабоумни.
В своята „Видрица” поп Минчо Кънчев разказва как преди два века в неговия край се появяват хайдутите. Тръгват от нищо, с едната гола обида и с по един нож, после се сдобиват с пищови и ятагани, препасват силяхи и започват да раздават правосъдие. Врагът са турските дерибеи или някой потурчил се компатриот, но реакцията е безмилостна. А пък за закрилата си на овчарите не вземат много – печени агнета и ярета и чат-пат някоя жълтица. Все пак данък спокойствие е това.
Тия дни слушам в новините за поредната охранителна фирма, членове на която са арестувани за изнудвания, заплахи и физическа разправа с клиенти, които отказвали да дават печени агнета и ярета. Скръндзи!
Това е, драги овчари, днешна България.
Немръднала!
