Начало / Автори / Чипс и сладолед за подрастващите

Чипс и сладолед за подрастващите

618x412Иван ГОЛЕВ

1.Следях, залепнал за телевизора, няколко месеца поред в неделя вечер „Гласът на България”. Радвах се за всичките тия млади хора с прекрасни гласове и си казвах: „А бе много неща не са ни наред, но докато имаме такива славеи, има надежда.” Естествено едни отпадаха, други продължаваха. Журито, по мое скромно мнение, беше професионално, добронамерено, със сърце. Може тук-там да имаше пристрастия, но като цяло, мисля, си свърши добре работата. Додето нещата на полуфинала не опряха до „гласа на народа”. До есемесите. Самия финал го гледах до средата, когато воксът попули изхвърли двете момичета, които бяха класа над двамата юнаци, особено над боботещия. Теглих им една и отидох на другия телевизор да си гледам мача.

2.Преди това имаше избори. И там нещата трябваше да реши народонаселението, масата, „гласът народен – гласът Божи”. Не се получи точно така, защото един гласува, двама не гласуваха, което придаде лекото усещане за „хапнеш нещо – лапнеш нищо”. Но това не попречи на победилите да се бият в гърдите колко са велики. Както и на всички след тях. Вкусът в устата ми и тогава беше като след финала на музикалното предаване. Сигурно пак съм намерил утеха в някакъв мач. Между чужди отбори естествено, не с участието на нашите чалгаджии, дето след всяка загуба си вземат поука и поуките им са вече безчет.

3.Ние от „Хеликон” всяка седмица публикуваме в сайта си лира.бг класация за най-продаваните книги във веригата ни книжарници. Много любопитно четиво за любителите-изследователи на човешката душа. И на нейните потребности. И на това как тя разбира словото. Излишно е да казвам, че едни заглавия рядко попадат там, камо ли пък да се застояват, подобно на очилат интелигент на селска сватба. Затова пък има други, които щом се озоват вътре, са по-упорити от херпес зостер. Воксът попули обаче и тука диктува положението. Щото ние целокупно така го искахме – не като при соца, когато с едно търсено заглавие в книжарницата ти пробутваха и друго, нетърсено.

Та кое е общото между 1, 2 и 3? Свободата, Санчо! Дето пожелахме да живее, да се вихри, да определя, да законодателства. Ние да не сме Северна Корея, да държим всичко изкъсо!

Така е, у нас държавата няма как да се меси в тия неща. Още по-малко администрацията. Тя си има свои грижи – като ѝ се бъгне интернетът, се налага да се връща към традиционните пасианси. Щото иначе кое по-напред да оправи? Къщите за гости? Изядените от кучета? Преливащите язовири? Нагърчените магистрали? Заплатите на медицинските сестри? Ужилените от бързи кредити? Презастрояването? Градушките? Джигитите по пътищата? Наркоманите? Монополистите? Контрабандата? Корупцията? Телефонните измамници? Дюните? Добре, че с ромите всичко е окей. Нищо, че циганите стават все по-нагли.

Това е свободата. Не е идеална, ама и ние сякаш не приемаме полутоновете. Или ще е черно, или ще е бяло. Или диктатура, или анархия. А особеният ни принос е диктатура под формата на анархия. Над която отново ехти един боботещ глас…

Я стига сме намирали махана! Времето вън е супер, идва сезонът на отпуските и никой, сигурен съм, не ще да го занимаваме с тези безкрайно предъвквани кахърни теми. Затова да ги замажем и сега. Плацикай се народе по света и у нас, отпусни се, наслаждавай се на всичко, което ти носи наслада – певци, политици, книги! Ти си решаваш кое как да бъде и какви искаш да станат потомците ти. Акъл се не налива. Виж бира – на корем!

И все пак, който има деца знае, че оставиш ли подрастващите сами да избират менюто си, ще набиват само чипс и сладолед. Нека не го забравяме, докато си хрупаме и си лижем избора под чадъра.

Приятно лято!

Прочетете още

8c3b5d5d08999ad70a602386bc49220f

Стихотворението

  Иван ГОЛЕВ В последните дни на декември 1981 г. с детския писател Богдан Митов, …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.