Начало / Автори / Иван Голев: „Звездите няма къде другаде да паднат, освен на земята”

Иван Голев: „Звездите няма къде другаде да паднат, освен на земята”

cof
Снимка Мина Голева – Чилова

 

Иван ГОЛЕВ

Тук обикновено отбелязвам годишнини на писатели. Не виждам защо сега да не го направя и за себе си. Все пак се познавам доста добре. И ако има някой, когото истински да обичам и едновременно да мразя, това съм аз.

Напоследък все повече попадам в плен на тъгата. Цял живот се борих с нея, неясно защо. Вдигах щанги, ловях риба, прелъстявах жени, четях, писах, само и само да се спася от лепкавата ù прегръдка. Е, не успях.

Днес разбирам, че тъгата не е срамно нещо, нито недостойно. Тя е като стара дреха, в която може да не изглеждаш особено привлекателно, но ти е удобна и топли. Така че, здравей отново, тъга!

Тази моя годишнина не е кръгла, макар числото да изглежда закръглено. 69 е като бузести кавички, които ограждат сами себе си. Какво има вътре надали и те знаят. И по-добре.

Ами това е, да са ми честити! Надявам се близките ми да простят греховете ми към тях. Живите, от мъртвите е късно да искам прошка. А и те вече са над тия неща.

Дано тези кратки думи не звучат неприлично. Пък и да звучат – няма лошо да пошумим още малко, преди тишината да ни е погълнала окончателно.

Хепи бъртдей, колега!

 

ЖЪЛТЪК

 

Какво ще стане, ако пилето не иска

да разбие

черупката на самотата си?

 

Да, зная – ще умре.

Ала преди това

ще чуе писъка на вечен глад

у братята,

ще чуе смешното боричкане за червей,

ще чуе сития им смях.

 

Здравей, щастливо пиле с разколебана човка!

Във краткия си миг

бъди като човека:

смутено вгледан в себе си жълтък

в черупка

от това наоколо.

 

ДВОРЕЦ ОТ ПЯСЪК

 

Когато строя дворец от пясък,

не ме е страх от оная,

лудата вълна,

която вечно проверява

упоритостта ми.

 

Когато строя дворец от пясък

не ме е страх

и от тези,

дето всичко знаят и могат

(все хора с положителни професии) –

те ще гледат здравите ми плещи

и ще ми се чудят на ума.

 

Когато строя дворец от пясък,

не ме е страх

и от тълпата услужливци,

които яростно ще ме съветват

къде да поставя входовете,

как да оформя градината,

колко дебели да направя стените.

 

Страх ме е само,

че ще дойде една жена

с доверчиви очи,

ще се отпусне в ръцете ми

и ще поиска да заживеем в него.

 

ЖАЖДА

 

Ако дъждът престане да ни мокри,

реките спрат и скрият се в земята,

морето ако стихне и изчезне,

тогава

ние с тебе ще изсъхнем,

ще се превърнем в малки мумии,

ще се разсипем в прах,

ще се втвърдим във камък.

 

И камък камъка ще гали,

и камък камъка ще слуша,

и устните ти ще са камък,

и мислите ми ще са камък…

 

Вода съм аз.

Вода си ти.

 

А все сме жадни.

 

ЖИВЕЯ В ГАРДЕРОБА

 

Обличах се със нови дрехи – да съм красив.

Говорех хубави неща –

да ме обичат.

Усмихвах се за щяло и нещяло.

Сега съм тих.

 

Обелих като зелка своите обвивки:

оказа се, че доста съм навлякъл,

оказа се – под всяка има друга,

оказа се –

и под последната ме няма.

 

Живея в гардероба –

куп отшумели дрехи.

Ослушвам се:

пеят молци.

 

ГРАВИТАЦИЯ

 

Всеки е виждал на небето през август

падащи звезди.

Полетът им надолу е красив и светъл

като уморени пръсти.

С тези пръсти вселената докосва

напрегнатите ни слепоочия.

Помага ни да отпуснем телата си

в настъпващата есен.

Стоим в тревите и с усмивка гледаме

как вселената опустява.

Звездите няма къде другаде да паднат,

освен на земята.

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

Крис гласува

Иван ГОЛЕВ Наскоро пак отидохме до зоокъта „Алис” в пернишкото село Лесковец. С баба му …