Начало / Автори / Иван Голев: „Звездите няма къде другаде да паднат, освен на земята”

Иван Голев: „Звездите няма къде другаде да паднат, освен на земята”

cof
Снимка Мина Голева – Чилова

 

Иван ГОЛЕВ

Тук обикновено отбелязвам годишнини на писатели. Не виждам защо сега да не го направя и за себе си. Все пак се познавам доста добре. И ако има някой, когото истински да обичам и едновременно да мразя, това съм аз.

Напоследък все повече попадам в плен на тъгата. Цял живот се борих с нея, неясно защо. Вдигах щанги, ловях риба, прелъстявах жени, четях, писах, само и само да се спася от лепкавата ù прегръдка. Е, не успях.

Днес разбирам, че тъгата не е срамно нещо, нито недостойно. Тя е като стара дреха, в която може да не изглеждаш особено привлекателно, но ти е удобна и топли. Така че, здравей отново, тъга!

Тази моя годишнина не е кръгла, макар числото да изглежда закръглено. 69 е като бузести кавички, които ограждат сами себе си. Какво има вътре надали и те знаят. И по-добре.

Ами това е, да са ми честити! Надявам се близките ми да простят греховете ми към тях. Живите, от мъртвите е късно да искам прошка. А и те вече са над тия неща.

Дано тези кратки думи не звучат неприлично. Пък и да звучат – няма лошо да пошумим още малко, преди тишината да ни е погълнала окончателно.

Хепи бъртдей, колега!

 

ЖЪЛТЪК

 

Какво ще стане, ако пилето не иска

да разбие

черупката на самотата си?

 

Да, зная – ще умре.

Ала преди това

ще чуе писъка на вечен глад

у братята,

ще чуе смешното боричкане за червей,

ще чуе сития им смях.

 

Здравей, щастливо пиле с разколебана човка!

Във краткия си миг

бъди като човека:

смутено вгледан в себе си жълтък

в черупка

от това наоколо.

 

ДВОРЕЦ ОТ ПЯСЪК

 

Когато строя дворец от пясък,

не ме е страх от оная,

лудата вълна,

която вечно проверява

упоритостта ми.

 

Когато строя дворец от пясък

не ме е страх

и от тези,

дето всичко знаят и могат

(все хора с положителни професии) –

те ще гледат здравите ми плещи

и ще ми се чудят на ума.

 

Когато строя дворец от пясък,

не ме е страх

и от тълпата услужливци,

които яростно ще ме съветват

къде да поставя входовете,

как да оформя градината,

колко дебели да направя стените.

 

Страх ме е само,

че ще дойде една жена

с доверчиви очи,

ще се отпусне в ръцете ми

и ще поиска да заживеем в него.

 

ЖАЖДА

 

Ако дъждът престане да ни мокри,

реките спрат и скрият се в земята,

морето ако стихне и изчезне,

тогава

ние с тебе ще изсъхнем,

ще се превърнем в малки мумии,

ще се разсипем в прах,

ще се втвърдим във камък.

 

И камък камъка ще гали,

и камък камъка ще слуша,

и устните ти ще са камък,

и мислите ми ще са камък…

 

Вода съм аз.

Вода си ти.

 

А все сме жадни.

 

ЖИВЕЯ В ГАРДЕРОБА

 

Обличах се със нови дрехи – да съм красив.

Говорех хубави неща –

да ме обичат.

Усмихвах се за щяло и нещяло.

Сега съм тих.

 

Обелих като зелка своите обвивки:

оказа се, че доста съм навлякъл,

оказа се – под всяка има друга,

оказа се –

и под последната ме няма.

 

Живея в гардероба –

куп отшумели дрехи.

Ослушвам се:

пеят молци.

 

ГРАВИТАЦИЯ

 

Всеки е виждал на небето през август

падащи звезди.

Полетът им надолу е красив и светъл

като уморени пръсти.

С тези пръсти вселената докосва

напрегнатите ни слепоочия.

Помага ни да отпуснем телата си

в настъпващата есен.

Стоим в тревите и с усмивка гледаме

как вселената опустява.

Звездите няма къде другаде да паднат,

освен на земята.

Прочетете още

Screenshot_2019-08-31 Книжарница175_small pdf

Докъде води нечетенето

Иван ГОЛЕВ Най-лесно е да кажем – до затъпяване. До неспособност да работиш качествено. До …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

 

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.