Лира Литературно-рекламна Агенция
Въпросът идва с обещанията ни всяка Нова година, затова и поглеждаме с надежда към новото издание на култовия Алън Кар – „Лесният начин да спрете пушенето без усилия на волята“
Преди да стане бестселъров автор и мотивациовен гуру, американецът Алън Кар (на снимката горе) бил обикновен счетоводител, който пушел по 100 цигари на ден. Не знаем дали това е вярно или е част от ореола около неговото име. Факт е, че много хора наистина изпушват такова количество, и още един факт, който повечето осъзнават – става дума за зависимост, от която копнеят да се отърват! Винаги обаче намеренията им осуетява едно „НО“…
На 48 г. Алън Кар също не вярвал, че ще спре цигарите, след безброй опити и години като заклет пушач. Тогава сам открил лесния начин, с който рязко и веднъж завинаги приключил с пушенето. Зарязал и професията си на счетоводител и започнал да провежда семинари, мотивирайки и други хора с подобен проблем, после отворил клиники за лечение. Книгата му се появила през 1985 г. като общите ù тиражи във времето надхвърлят 15 милиона, излязла е в десетки страни по света, а популярността ù си остава ненадмината. Тези, на които е помогнала, са благодарни на автора за цял живот и се опитват да убедят други, които
още са скептични. Номерът е да четем докрай, до последната страница, която в 9 от 10 случая означава и последна цигара. Самият Алън Кар знае въздействието на цялата система, затова не препоръчва човек да спре предварително да пуши, понеже му предстои текст против пушенето. Напротив, точно тези, които прибират цигарите, минават няколко реда и казват – аха, ясно, разбрах как става – не стигат до никъде.
Двайсет години след като вече не пуши, Алън Кар е диагностициран с рак на белия дроб и умира на 73, оставайки след себе си богато и многолюдно потомство – 6 деца, 11 правнука и 1 внук. Цифрите винаги са били важни за опитния счетоводител, който все пак плаща с живота си за своята пристрастеност. Виждайки колко хора е разделил с цигарите, в едно от последните си интервюта той казва, че жертвата му си е струвала.
Текст: Людмила Еленкова
