Начало / Читателски дневник / Тройка шедьоври за малкия човек и лапите на властта

Тройка шедьоври за малкия човек и лапите на властта

Три заглавия от различни епохи, на които се смеем и плачем едновременно 

korici (4)

Кентърбърийски разкази“ е сборник в мерена реч, създаден на прага между Средновековието и Ренесанса. Негов автор е английският поет и философ Джефри Чосър, когото сравняват с италианеца Джовани Бокачо  прочутият му „Декамерон“ показва подобна галерия от образи. Деликатна работа е да бъркаш в душата на народа, за нея се иска финес и професионилизъм, не литературно превъзходство. За щастие Чосър на средноанглийски достига до нас в превод на проф. Александър Шурбанов. Бързо се вписваме в група поклонници в една таверна край Лондон, тръгнали за катедралата в Кентърбъри. За да мине времето, всеки от компанията трийсетина човека от различни класи, пол, възраст и най-вече темперамент, започва да разказва по една история. Чосър ги превръща от унило шествие пилигрими в трупа странстващи артисти, които сякаш пътуват не към мощите на погребан светец, а за да събират аплодисменти от хората. Поетичната форма допълва усещането за всенароден празник, на който всички са живи и искрени.

––––––––––

 „Мефистофел“ е роман от сина на писателя Томас МанКлаус Ман. Въпреки своя произход и добро образование, младият не е галеник на съдбата. Клаус трябва да доказва на всички, че със собствени сили се изгражда като творец. Заради нацисткия режим, който обхваща Германия, писателят е принуден да емигрира. Той пише романа „Мефистофел“ когато Третия райх е още във възход, но всички са единодушни, че книгата предсказва края му. Неслучайно подзаглавието ù е „История на една кариера“. Главният герой е актьор, който приема да сключи сделка с властта. Заслепен от своя талант, истинска звезда в театъра, той не вижда по време на репетициите, че света наоколо се променя, отношението на хората също, и остава да играе сам Мефистофел на сцената, да бъде шут, марионетка, забавляваща онези, които дърпат конците. Книгата е своеобразно огледало на Германия от 30-те години, фокусирана в образ, който вместо апогея на кариерата си преживява едно трагическо падение.

––––––––––––

„Бялата гълъбица на Кордова“ разпръсква щедра палитра от емоции, в стихията на голямата руска писателка Дина Рубина. Това пак е зрелищен роман за двете лица на твореца, люшкащ се от една крайност в друга, от възвишеното към низостта. Тук имаме работа с украински евреин, роден във Винница, учил живопис в Ленинград, поработил малко в Швеция, накрая се преместил в Йерусалим. Захар Кордовин е талантлив художник и неосъществен гений, безспорен капацитет в областта на изкуството, особено в търговската му част. Същевременно той е космополит, авантюрист и фалшификатор на картини, които сам рисува и продава под имената на световни творци. Невероятно впечатление оставя цялата подмяна на миналото, която следва в семейната и обществена история на този рафиниран мошеник. Чудим се да му се възхищаваме ли, трябва ли да ни е мъчно за него, защото е жертва на обстоятелствата, или все пак да си отваряме очите, докато не е прерисувал и днешната карта на света, по свой формат!

––––––––

Людмила Еленкова

Прочетете още

OIF (1)

Милан Кундера си отиде на 94, целият свят скърби!

На 12 юли почина френският писател от чешки произход Милан Кундера. „Огромна е загубата за …

Exact matches only
Search in title
Search in content
Search in posts
Search in pages
Filter by Categories
"Четящият човек"
Автори
Без категория
България
Други
Интервюта
Класации
Класации "Ню Йорк Таймс"
Класации "Хеликон"
Колонката на...
Критика
Любопитно
Нови книги
Откъси
Ревюта
Свят
Събития
Читатели
Читателски дневник

Повече...