Дона Тарт на 60: „Всичко се руши, всичко се изгражда наново“

28.12.2023 Автори, Свят

Американката нашумя с „Щиглецът“

Романът спечели „Пулицър“ през 2014 г. и така изстреля своята създателка на върха. Книгата тогава спечели призвание като „красиво написана и с добре обрисувани образи“. Директно последва и филмирането на романа. Така както книжното тяло впечатлява с дебелината си, и филмът спира дъха със своите близо два часа и половина.

Успехът на Дона Тарт обаче беше очакван от хората в близкото ѝ творческо обкръжение. Тя проявява литературните си способности изключително рано – още на пет пише първото си стихотворение. На 13 вече публикува в местния вестник – израснала е в мъничкото градче Гренада в Мисисипи. Първи разпознава таланта ѝ Уили Морис, който ѝ преподава във Факултета по класически филологии на Университета в Мисисипи. Само година по-късно Дона вече изучава класическа литература в колежа Бенингтън.

Първият ѝ бестселър се казва „Тайната история“ – книгата предизвиква фурор сред критиката и се превръща в бестселър. Минават дълги десет години, преди да публикува отново – сега наред е „Малкият приятел“. И почти още десет, докато се появи „Щиглецът“. Точно тази книга ражда истинско явление, като „Тайм“ дори включва авторката ѝ в годишната си класация за стоте най-влиятелни личности през 2014 г.

Мнозина казват, че превръщането на Дона Тарт във феномен се дължи на стила ѝ, който наподобява този на романтизма отпреди два века. С други думи, макар и с теми, предизвикващи трудни размисли, книгите ѝ са красиви и запомнящи се. Може би именно „Щиглецът“ е най-вярното доказателство за това.

Ето няколко цитата от книгата на вече 60-годишната авторка – „Щиглецът“ четем на български в превод на Боряна Джанабетска

„Това беше най-лошият вид безсмъртие. Съзнателно или не: аз бях угасил една светлина в сърцето на света.“
„За да разбираш света, понякога можеше да се съсредоточиш само върху една много малка част от него, да се взираш в най-близкото и да го приемаш като образец на цялото.“
„Пази се от онези, които обичаш прекалено много. Те ще те унищожат.“
„Дори най-красивите приличаха на мек плод, осъден на развала. И все пак, по някакъв начин хората съумяваха да продължават да се любят, размножават, да развъждат нова и нова храна за гробовете…“
„И най-мъничкото нещо има свое значение.“