Лира Литературно-рекламна Агенция
Отличието е за романа на известната ни писателка „Не ви познавам“
Според формулировката на журито с председател проф. Кирил Топалов и членове проф. Магдалена Костова-Панайотова, Юрий Дачев, Николай Терзийски и Бойко Ламбовски, наградата се дава заради „емоционалното гмуркане на автора в безрадостните обществено-политически реалии на съвремието ни, сторено със замах и морална смелост.“
Признанието за Теодора Димова идва след като романът ù „Поразените“ спечели през 2019 г. „Цветето на Хеликон“ за най-продавана от номинираните за текущата година книги. „Не ви познавам“ е негово своеобразно продължение. Пластиката на орел, дело на скулптора и писателя Евгений Кузманов, и паричен приз новият лауреат прие от миналогодишния носител на наградата Костадин Костадинов.
Вече 22 години Награда Хеликон за нова българска художествена проза се връчва в навечерието на Коледните празници. На тържеството в книжарница „Хеликон“ на ул. „Съборна“ в София присъстваха както номинирани през годината писатели, така и представители на издателствата, застанали зад техните книги, журналисти и близки на отличените. Церемонията бе в музикален съпровод, прозвуча флейтата на Майя Сергиева-Богданова. От екипа на книжарите на „Хеликон“ се включиха с шеговит поздравителен текст, вплел всички номинирани заглавия. Гинка Панайотова пък от името на собствениците поздрави участниците и връчи специална почетна пластика на председателя на журито Кирил Топалов по повод неговата 80-годишнина. Този подарък − подчерта тя − е в знак на благодарност за всеобхватното му творческо и научно, духовно и интелектуално присъствие в живота на България. И за това, че г-н Топалов се вписа в историята на Награда Хеликон с целия си творчески и морален авторитет!
В своето благодарствено слово Теодора Димова сподели подробности от писането на романа „Не ви познавам“ и някои свои наблюдения върху драматичните дисонанси в съвременния български политически и обществен живот.
Ето част от речта на писателката: „Човек трудно може да си представи, че днес може да съществува такова ниво на омраза отвъд критичната точка, озлобление без задръжка, агресия без предел, което вероятно, ако бе имало възможност да се отприщи, би надминало бесовете след деветосептемврийския преврат. За тази генеалогична и духовна приемственост между онези бесове и днешните разказва „Не ви познавам“. Трасира в детайли метаморфозите, през които сатрапите от 44-та година се преродиха в днешните перфидни техни следовници. Манталитетът мутира и приема различни дрескодове, но в същността си остава един и същ. Агресията не е само словесна. Тя взема жертви, затова романът завършва трагично. Друг финал не можеше да има. Благодаря, че оценихте труда ми. Писах романа с болка. Тя не е престанала, но наградата, която ми връчвате, ми вдъхва надежда и затова я приемам с благодарност.“
Текст Людмила ЕЛЕНКОВА
Снимки Калина РАВУЦОВА
