Теодора Димова: Комунистическото минало се възвеличава по един зловещ начин

Центровете на руската пропаганда влияят и ни облъчват

Вместо да се отърсваме от идеологическата и историческа обремененост от комунизма, обществото ни по-скоро я възвеличава, констатира в интервю за бТВ писателката Теодора Димова, дни след като получи поредната си награда – „Цветето на Хеликон“.

„Много е хубаво да празнуваме своя труд, само че този празник е натоварен с идеологически „одежди“, които задушават радостта“, коментира тя по повод на днешния 1 май.

Писателката припомни как преди години всички са били принуждавани да манифестират пред мавзолей – „този паметник на посредствеността“ – и това е трябвало да става с усмивка в стил „пред нас са блеснали житата“.

„Проблемът е, че вместо да се стремим към отърсването от тази идеологическа и историческа обремененост, ние като че ли все повече и повече започваме да я пропагандираме, да я величаем, да я идеологизираме“, посочи тя.

Теодора Димова подчерта, че центровете на руската пропаганда у нас продължават да са много силни – те ни влияят и ни облъчват.

„Всичко това става на някакви елементарни нива, с аргумента, че едно време е било толко хубаво „да ходим на Златни пясъци и да караме кола“. Това са едни клишета, които се повтарят до безкрай и стават неразбиваеми.“ – отбеляза тя.

Писателката предупреди, че нещата се изместват към една зловеща посока за възвеличаване на миналото. Даде пример с това, че за възстановяването на Бузлуджа са се намерили пари, но не и за изграждането на мемориал на жертвите на комунизма на остров Персин.

„Книгите, разбира се, не могат да спрат агресията и войните. Това беше една голяма моя мечта. Тя е неизпълнима. Книгите обаче могат да повлияят на всеки отделен човек и в това е тяхната сила. Те могат да обърнат мисленето му и в това е смисълът на литературата.“ – каза още тя.

Теодора Димова обясни, че от известно време има усещането за „плътна желязна завеса вътре в нас“ – нещо като вид автоцензура или някаква мъглявина в душата: „Тя не ни дава възможност да се изкажем, да говорим свободно за миналото – спокойно и без напрежение.“

Писателката разказа, че е спряла да пише, когато е започнала войната в Украйна, защото е изпаднала в ступор от случващото се. Тя не очаква нищо добро, но все пак има надежда за следващите поколения.

Материалът е от https://faktor.bg

Снимка „Хеликон“