Лира Литературно-рекламна Агенция
Популярният роман на Артър Хейли четем в ново издание
Действието се развива в средата на 20-ти век в САЩ и обхваща няколко дни от ежедневието в една държавна болница. Текстът следва ритъма на медицинския екип там, в работа на живот и смърт, а сълзите – настрани. Така се пишеше през шейсетте години. Както в „Летище“, „Хотел“, „Банкери“ и във всеки свой роман, посветен на една професионална сфера, Артър Хейли не се церемони с увертюри и излишни метафори, той директно хвърля в диалози, които хващат за гърлото. 
Сравненията с реалността у нас са неизбежни. Нищо че четем за медицинско оборудване преди повече от половин век в Америка, анатомията не се е променила, реакциите на хората към болките им също. Особено отношенията в самата болница, финансирането, конфликтът на хирурзи от старото и новото поколение, спорът им за методите на лечение. Да не говорим за етичността и лекарските грешки.
„Окончателната диагноза“ винаги предопределя нечия съдба. Сърцето ни се свива като си представим 19-годишно момиче с ампутиран крак след злокачествен тумор, или бременна жена, от чиито изследвания става ясно, че може да се наложи кръвопреливане веднага след раждането, за да бъде спасен живота на бебето ù. Но някой се бави… Пациентите изискват, случаите са спешни, картотеките стари, лекарите, медицинските сестри и лаборантите изнемогват, пък и те са хора със свои лични проблеми. Романът е наситен с много критични ситуации и разговори между белите престилки по безкрайни коридори. Четем ги сякаш сме във филм, или истински присъстваме на прегледи, дават ни епикризата, която прилича на присъда, усещаме специфичния мирис на болница…
Основна тук е темата за спасението на живота, който − ще цитираме Артър Хейли − продължава да „пулсира с приливите и отливите на хуманността и медицината“.
Текст: Людмила Еленкова
