Начало / Интервюта / Александрина Крушарска: Медицинският опит и любовта ми към необятното се преплетоха в един роман

Александрина Крушарска: Медицинският опит и любовта ми към необятното се преплетоха в един роман

Терапия за въображението и размисъл над вечни теми за душата дава книгата на Александрина Крушарска „Болница за безсмъртни създания“

алекс

Дълго време Александрина потиска импулса за писане, за да се отдаде напълно на лекарската си професия. Страстта й към писането обаче е твърде силна, за да бъде игнорирана и преди няколко години я подтиква да се отдаде на това, за което мечтае от ученичка. Дебютният ù роман „Болница за безсмъртни създания“ спечели конкурс за финансиране към Национален фонд „Култура“ и излезе през март тази година. Говорим с авторката за скритите послания и всичко, което я вълнува отвъд нейната  книга.

– Александрина, идеята за нов тип медицина, или невероятни казуси с пациенти ви провокираха за тази история?

– Основното, което ме подтикна да започна да пиша, беше огромната творческа енергия, която бушуваше в мен и имаше колосалната нужда да получи своето проявление. Тя ме тормозеше, депресираше, понякога ми пречеше да върша ежедневните си задължения – чувствах се, сякаш не съм си свършила работата, а дори не можех да разбера каква точно бе тази работа. Отне ми време, докато осъзная, че именно писането ще „нахрани“ тази гладна за изява енергия и ще я укроти.
Не ми беше трудно обаче да реша, че в книгата ми ще има доста медицина. Това познавам, прекарала съм по болници последните десет-дванайсет години. Смятам, че когато един автор навлиза в дадена тема, той трябва да бъде изключително добре запознат с нея, за да придаде достоверност на историята си.
От друга страна, езотериката винаги ме е привличала. Вярвам, че нашият свят е много по-богат от онова, което човешкото око възприема. Разбира се, не твърдя, че съществуват точно такива създания като тези от „Болница за безсмъртни създания“, но със сигурност Вселената крие много тайни, които може би някога ще разкрием, може би не. Затова, да придам на героите нечовешки качества, да изградя един много по-цветен свят, от този който познаваме, беше за мен страст и предизвикателство за въображението. А и да си призная – историите без никаква доза фантазия в тях ме отегчават. В книгите търся емоция и магия, а не разказ, който мога да чуя и по новините.

И така творческата потребност, медицинският опит и любовта ми към необятното се преплетоха в роман. В началото го виждах само като динамична история, но някъде към средата осъзнах, че макар нереален, този свят, за който пиша, представлява огледало на нашето общество. Острата нужда от животоспасяващо лечение на така наречените „безсмъртни видове“ и влошеното здравословно състояние на човечеството с постоянното откриване на нови болести е само един аспект от този паралел.

– Какви създания в книгата са призвани да бъдат безсмъртни и защо им е необходима болница, нали са вечни?

– Безсмъртието не е призвание, а характеристика на определени видове, които съществуват заедно с човешкия вид. Те се движат сред нас, откакто свят светува, но ние не знаем за тях, защото визуално много приличат на хора. Само че те притежават и втора форма, която разкрива качествата на свръхестествения им вид. Представете си върколак! В „Болница за безсмъртни създания“ освен някои добре познати видове, като върколаци, вампири и вещици, съм добавила и няколко от мен, с които ще се запознаете подробно в романа. Тези създания са харизматични, интелигентни и, да, безсмъртни. Поне доскоро. През последните два века безсмъртните видове стареят, загубили са своята необикновена устойчивост на травми и инфекции и са изправени пред неизвестен фактор, който отнема най-ценната им характеристика – анатомичната особеност на организмите им да регенерират моментално. Ето как възниква идеята за Болницата!

– В отрицание на човешкото ли действат тези лекари – кръвопийци, които описвате, някой от тях не е ли поне малко милостив?

– В „Болница за безсмъртни създания“ често виждаме трансформация не само в чисто физически вид, а и в мислите и в действията на героите. Нито един от тях не е крайно лош или добър, а се движи постоянно между двете състояния в зависимост от ситуацията, в която изпада. От едно и също създание можем да видим и жестокост, и милосърдие. Всеки от героите прави това, което смята за най-доброто, за да съхрани себе си и себеподобните.

– Тъй като вашата история се развива в планина в покрайнините на София, помогна ли ви българският фолклор при изграждането на фентъзи образи? Например прочетох за един „екстракт от Вълче биле“?

– Не мисля, че българският фолклор ми е оказал влияние за тази история. Основата за измислените от0c4bf8a00bec42447e39b50d1c4282d8 мен образи – мантикор, некромансър и нимфа – ми хрумна от една видео игра, която играех в ранните ми ученически години. Употребата на споменатия „екстракт от Вълче биле“ пък е съвсем произволна, без да бъде обмисляна. Написала съм първото нещо, което ми е дошло на ум, докато съм създавала онзи момент – както много често правя.

– Не мислите ли, че професията на лекаря се промени до такава степен, че вместо да лекува хората, той повече започна ги подобрява?

– Медицината безспорно се развива непрекъснато и днес лекуваме болести, които в миналото са били равнозначни на смъртна присъда. Същевременно казват, че човечеството е по-болно от всякога. Елиминирали сме някои болести, водещи до ранна смърт, но пък честотата на хроничните заболявания расте. Състояния като артериална хипертония, диабет, както и много други, нямат окончателно лечение, водят до редица усложнения и значително могат да влошат качеството на живот. Медицината често не предлага друго решение освен симптоматично повлияване на оплакванията. Не знам дали медицината „подобрява“, по-скоро бих казала, че облекчава. (Изключвам спешните състояния, в които бързата медицинска намеса и животоспасяваща.) Хубавото е, че все повече хора осъзнават, че медицината няма как да ти помогне, ако сам не си помогнеш. Което значи пълна промяна в начина на живот, включително в мисленето.

– Някога само посветени са стигали до променено състояние на съзнанието, после хипитата са го изживявали чрез химични субстанции. Днес как гледате на това, предвид темата на вашата книга?

– Според мен тези нива на променено съзнание са нещо напълно реално, което обаче повечето хора не осъзнават поради векове наред вменявани предразсъдъци от една страна и блокиращото/филтриращо влияние на сетивата ни от друга (на заинтересованите бих препоръчала книгите на Дейвид Айк). Смята се, че халюциногенните гъби премахват именно това блокиращо действие на сетивата – премахват всичко, което знаем и което ни пречи да видим отвъд познатото и общоприетото. Има доста литература и по тази тема, например The doors of perception на Олдъс Хъксли и The psychedelic experience на Тимъти Лиъри и Ралф Мецнер. Някои свързват състоянията, споменавани в „Тибетска книга на мъртвите“ именно с променени състояния на съзнанието. Методът на тета-лечение също е базиран на идеята за различни нива на съзнанието. Щом толкова хора през различните векове говорят за това, със сигурност то съществува.
Дала съм своя идея за променените състояния на съзнанието в „Болница за безсмъртни създания“, която отчасти е вдъхновена от подобен тип литература, отчасти е измислена от мен.
Иначе извън книгите все още не съм го усвоила, но може би някой ден :)

Разговора води: Людмила Еленкова

Богато разнообразие от над 35 000 заглавия.
Поръчай добри книги от Helikon.bg!

Прочетете още

troublesaintsmain-min

Тъмна сага за Ню Йорк стана фентъзи на годината

Алая Доун Джонсън се вдъхновява от Япония Trouble the Saints отвежда в потайностите на Ню …