Чудна приказка с вечно послание
Ако още не сте се докоснали до творчеството на Марк Твен, горещо препоръчвам да започнете с тази книга. „Принцът и просякът“ е историческо-приключенски роман, от който децата има какво да научат, а възрастните – да си спомнят. Превеждана из целия свят многократно, интепретирана, филмирана и поставяна на театрални сцени, приказката на американския класик се изучава в училище, по нея се правят анимации и комикси. От Мики Маус и Барби, през „Бийтълс“, та чак до романи като „Момчето с раираната пижама“ на Джон Бойн и „В обувките на някой друг„ на Джоджо Мойс, „Принцът и просякът“ щедро захранва с идеи съвременната поп култура и литература. Кой не обича темата за двойника, влязъл в чужда идентичност – основа на всеки трети психотрилър, да не говорим за модерното фентъзи! Или да срещне приятелка, която внезапно ще се окаже съперница в любовна мелодрама, даже и комедия.
Сюжетът е прост и Марк Твен го предава като легенда от 16. век, но самата книга излиза първо в Канада през 1881-а, а на следващата – в САЩ. Момче на име Том Канти, което е родено в бедност, мечтае да бъде принца от книгите и случайно се озовава в кралския дворец. Там успява да се сприятели с бъдещия крал Едуард, негов връстник по това време. Двамата сменят местата си и после става трудно да докажат на хората, че не са тези, за които всички ги приемат. Чрез една на пръв поглед невинна игра писателят осмива абсурдите на всяка държавна система и показва как народът лековерно се манипулира или лъже, с други думи – не вижда по-далеч от носа си. Опитите на просяка Том да изясни ситуацията водят до там, че в двореца го смятат за луд, принц Едуард пък успява да слезе от позицията на властта при обикновения човек в най-бедната Англия.
Накрая всеки получава мястото, което му се полага, а ние мислим – защо не бива да се присмиваме на ситуации, от които после ни се плаче, как никакви класови различия не променят заложеното вътре в нас и дали с елементарно възпитание, доброта и упоритост ще стигнем героите от мечтите си.