Лира Литературно-рекламна Агенция
Юлия ПЕТКОВА
„Трудни любови“ на Итало Калвино за пръв път на български език
Сборникът с разкази „Трудни любови“, който издателство „Колибри“ посвещава на 100-годишнината от рождението на Итало Калвино, е надеждна възможност за запознанство с гениалния италиански стилист. Характерният ювелирен рисунък на автора, съчетан с непокорната му фантазия и с един сладостно тръпчив, приглушен еротизъм правят тази книга особено притегателна. За удоволствието от четенето допринасят блестящият превод и краткият, но съдържателен предговор на Сава Славчев.
Книгата е разделена на две части – първата включва деветте разказа от оригиналното издание на „Трудни любови“ от 1958 година. Втората част, „Труден живот“, обхваща четири разказа, излизали в различни периодични издания, както и две сюрреалистични новели, озаглавени „Аржентинската мравка“ и „Облак смог“. В „Приключението на един войник“ клетият пехотинец Томагра се взира в пулсиращата вена на шията на една вдовица, озовала се до него във влака, и се пита дали дистанцията помежду им не го задължава да се възползва от случая и да „премине границата“. В „Приключението на една къпеща се“ млада жена, предадена от долнището на банския си костюм, ще си даде сметка, че изкусителното женско тяло в нейната ситуация е, така да се каже, синоним на пасивно безчестие, докато само няколко часа по-рано го е възприемала като апотеоз на „хвърковатата безгрижност“. („Може би целият ѝ живот се състоеше само от живота на една облечена жена, каквато тя беше и е била във всеки един от дните си, и нейната голота въобще не ѝ принадлежеше“.) Любопитен е разказът за фотографа Антонино, осенен от идеята да направи каталог на всичко неподатливо на заснемане и системно пропускано не само от фотоапаратите, но и от хората… А какво да кажем за поета Узнели, за когото щастието е състояние на постоянно отлагане? Влюбването му в Делия се оказва заплаха за неговото предпазливо, пестеливо отношение към света и парадоксално му носи повече безпокойство, отколкото плодотворна тишина. Що се отнася до „Приключението на един читател“, подозирам, че много читатели, встрастени в творчеството на Калвино, са се разпознали в образа на Амедео, който интуитивно се опитва да сведе до минимум активното си участие в живота в полза на четенето, тъй като намира в книгите една много по-плътна и конкретна действителност…
Интригуващите сюжети и техните повече или по-малко ексцентрични герои се запечатват в съзнанието без съпротива, подобно на кинематографични образи. Впрочем даже когато героите са съвсем „обикновени“ жени и мъже, Калвино пресъздава техните преживявания и изпитанията, през които минават, толкова напоително, с такава възхитителна релефност и прецизност, че те почти оживяват пред очите ни – ярки и неповторими. Сякаш миниатюрна камера е инсталирана в ума на съответния герой и разлиства мислите му една по една, прониквайки в сърцевината на породеното чувство. В този смисъл „Трудни любови“, както и „Паломар“, тласка читателя към заключението, че мълчанието винаги съдържа повече смисъл от онова, което може да бъде изговорено.
Преводачът на сборника е прав – Калвино, този могъщ експериментатор и сладкодумец, успява да естетизира и най-баналната случка и да превърне и най-фриволния жест в събитие. Заредени с чудодейната сила на непромълвеното и неизразимото, разказите в „Трудни любови“ са поредно доказателство, че всичко, до което се докосне перото на италианския писател, се превръща в танц на мисълта, в неумолимо самонаблюдение или дори в карикатура на душевното ни състояние, над която неизбежно пълзи сянка на горчивина.
