Лира Литературно-рекламна Агенция
Знанието в тях е за избрани
Печатарството, което предизвикало революция през 15. век, предизвикало опасения, подобни на тези от раждането на изкуствения интелект сега. Изведнъж разпространението на знания се оказало много по-лесно, но хората на науките видели в това и опасност. Според тях многото знания можело да предизвикат хаос в Европа, достигайки до обикновените хора.
Въпреки доказателствата, че и в по-ранни епохи е съществувала печатарска дейност – например в Месопотамия и Китай, едва печатната преса на Йохан Гутенберг го прави достъпно и така на практика предизвиква настъпването на Ренесанса. Сред противниците на печатарството бил например Конрад Геснер – швейцарски учен и лекар. Той съставил указател на издадените от Гутенберг книги, за да демонстрира колко абсурдно и опасно е такова дело. Според него обикновените хора трудно можели да усвоят такъв обем от познание.
Геснер имал идея за закон, който да регулира разпространението на книги в Европа. Любопитното е, че самият той обожавал книгите, като сам издал общо 72 заглавия. В архивите след смъртта му са открити и още 18 непубликувани ръкописа.
Сред противниците на печатарството бил и Адриан Байлет. Френският интелектуалец между другото събира сведения и описва живота на философа Рене Декарт. По отношение на книгите като цяло обаче смятал, че те ще разделят Европа. Запазена е тази негова мисъл: „Множеството книги, които нарастват по поразителен начин всеки ден, ще доведат до сложни отношения, разединение и хаос, подобни на онези, в които ни хвърли варварството след разпадането на Римската империя.”
Умовете на миналото виждали точно в книгите голяма опасност за бъдещето на континента и цивилизацията ни. Парадоксално, но от днешна гледна точка страховете им може би се оказват оправдани!
А дали са пророчески опасенията на умовете от предишни векове,
всеки може да отсъди сам.
