Начало / Критика / Космическите комедии на Калвино

Космическите комедии на Калвино

Юлия ПЕТКОВА

Cover-Kosmicheski-komedii-1„И в дъното на всяко едно от тия очи се намирах аз, един от моите образи, който се срещаше с нейния образ, най-верният от всички, в новопостроения свят, откриващ се през цветните пръстени на ирисите, през мрака на зениците и огледалния дворец на ретините – светът на истинската ни природа, за която няма брегове и граници.”

Да пишеш за човек с такава неизтощима фантазия, е като да пробваш да обхванеш с поглед лазура… Или да се връщаш към един и същи сън всяка нощ – невъзможно е. Калвино е не просто виден интелектуалец и благородник с причудливи идеи. Той е същински еквилибрист, откривател на духовни пространства, инициатор на нови смислови хоризонти. Самият автор на предговора към „Космически комедии” и техен преводач – Божан Христов, пише, че Калвино е енциклопедичен писател, чиито интереси и търсения са тъй пространни и вдъхновяващи, че далеч надхвърлят параметрите на една национална литература.

Известен със слабостта си към приказния сюжет и притчата, Калвино възприема себе си повече като фантаст, отколкото като създател на фикции или постмодернист, както го определят. Вярва, че всеки живот е една малка голяма вселена, една случайна библиотека или комбинация от преживявания, прочити и фантазии, съвкупност от вещи и мостри на стилове, където всичко може да бъде постоянно разбърквано и преподреждано…

Според Ролан Барт в изкуството на Калвино и в прозиращото у човека според написаното от него, има неимоверна чувствителност. „Би могло да се каже също човечност, бих го нарекъл почти доброта, ако думата не бе твърде нескромна: сиреч във всеки момент има ирония, но тя никога не наранява, никога не е агресивна, има дистанция, усмивка, съпричастие.” Фанатизмът, сляпото покорство пред висшестоящите и войнолюбството са все явления, които са на прицел в творбите му. Героят му често е разочарованият, отчужденият човек, превърнат в автомат от днешното общество, чиито критерии за добро и зло са размити. Калвино обича да стилизира и преобразява действителността с цел да предизвика размисъл. Светът му изглежда необхватен, но понякога е достатъчен само един щрих, едно хрумване, за да стане той по-разбираем и човечен.

В „Космически комедии” действието започва в непредставимо за нас време, когато пространството все още не съществува и „всичко е едно”. Всяка глава започва с излагане на определена хипотеза – кога научна, кога фикционална, върху която Qfwfq разсъждава. (Името на героя неслучайно е палиндром.) Според изчисленията на Едуин Хъбъл може да бъде установен с точност моментът, в който цялата вселенска материя е била концентрирана в една-единствена точка. Преди да започне да се разширява. „Естествено, ние всички сме били в тази точка”, казва Qfwfq. „Къде другаде бихме могли да бъдем? Никой не е знаел, че съществува пространството, нито времето…”

„Впрочем главното откритие, което читателят може да направи при прочита на „Космически комедии“, е, че представата за света е невъзможна без човешко присъствие, дори когато то е абсурдно. Затова можем да приемем Qfwfq само като един човешки глас, мнение или поглед, отразяващ кипежа на една действителност, за която словото и образът не са достатъчни да я опишат и предадат”, продължава преводачът.

Защо е важно да четем Калвино ли? Защото творбите му нямат сродници. Между брилянтните, хумористично-фантастични „Космически комедии” и експерименталния роман „Ако пътник в зимна нощ” няма нищо общо, освен голямото сърце на техния автор. И умението му да преоткрива света и живота всеки ден – с мощта на фантазията. Защото е „важно да си съставим зрителни образи, а очите… очите може да дойдат и по-късно.”

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *