Лира Литературно-рекламна Агенция
Елица Матеева, „Хеликон Варна-Център“
Някога, отдавна един пътешественик на име Марко Поло, родом от Венеция странствал из различни места, описвал с изящно слово пред великия хан на татарите Кублай видяното, разказвал му за градовете Зора, Тамара, Доротея, Диовира, Изидора, Зора, Федора, Деспина и още много невероятни пространства, обитавани от хора и камили, от луната и паяжината на времето. Кублай хан често играел шах с Марко Поло и чрез фигурите на играта разпознавал силуетите на неизвестните места. Понякога лежал на удобния си хамак и въображението му странствало заедно с описанията на Марко Поло из далечни земи. Марко разказвал с вещината на талантлив фотограф, съзнанието му сякаш било архив на лекотата, с която градовете дишали.
Веднъж прекрачил градовете, пътешественикът не може да ги прогони от паметта си. Това са градове, чиито следи са вечни, подобно на онзи град, в който сме проплакали за първи път.
Умният Кублай хан знаел, че Марко разказва не само за чудесата на новите места, а и за града на произхода му – Венеция. Стигайки до нов град, пътникът открива едно свое минало, което не е знаел, че има. Онова, което вече не сме и не наблюдаваме, ни чака на прага на чуждите и необладани места.
Кублай хан и Марко Поло са герои от невероятната творба на италианския писател, журналист и есеист Итало Калвино „Невидимите градове“. Макар и написана преди повече от 40 години, историята за крехкостта на спомена и неговите образи продължава да ни вълнува заради носталгията по градовете, в които модерността е приглушена от светлината на фантазията и природата. Марко Поло описва утопични градове, градове знаци, градове на желанието, градове на погледите и сенките, градове на тайната и радостта от живота.
Новото издание на „Невидимите градове“ в превод на Божан Христов обогатява читателите и познавачите на творчеството на Калвино. Изящният език на автора, изразителната образност и философските дебри на мисълта превръщат „Невидимите градове“ в поема за географията на спомена. Градовете символизират всичко, което ни разделя от идеята за дом и уют и лична свобода. Те са скритата дълбоко в нас представа за хармония, която ни учи как да възприемаме света.
„Има два начина да не страдаме. Първият се оказва лесен за мнозина – да приемеш ада и да станеш част от него дотам, че повече да не го забелязваш. Вторият е рискован и изисква непрекъснато внимание и нагаждане – да се опиташ и да успяваш да разпознаваш кой и какво посред ада не е ад, да го направиш трайно, да му отвориш път.“ – споделя чрез героя си Марко Поло авторът на „Невидимите градове“.
