Лира Литературно-рекламна Агенция
Собственици сме на личния си риск, казва тя за писането
„Улица „Рокфелер“ е симпатично томче, което изненадва с мащаба си – двадесет и трите истории по страниците пребродват цивилизацията ни и изправят пред нас сума ти икони, на които сме свикнали на първо място да се възхищаваме. Но авторката Диана Игнатова поглежда в задния двор на известните, помага ни да ги възприемем на първо място като хора, на които се е случвало какво ли не… и хубаво, и смешно.
Така в книгата ѝ се подреждат личности от ранга на Верлен или Екзюпери, Рокфелер или Равел. От настоящето прескачаме в миналото… и после обратно тук, в нашето време, за да подхванем следващата от историите на Диана. Трудно е да повярваме, че това е нейният дебют, защото книгата е умело скроена и предизвиква да бъде прочетена. Преди да я разтворите, насладете се и на това интервю.
Диана Игнатова има много публикации, но сега за първи път събира написаното и в книга – „Улица „Рокфелер“
– Здравейте, Диана, цял живот работите сред книгите, а това на практика е дебютът Ви… Какво е усещането?
– Да разгънеш нова книга и да усетиш мириса на предстоящото непознато е чувство, което четящите хора изпитват винаги. Не бях мислила за своя собствена. Пишех и публикувах в пресата, а в последните години в електронните медии. Мой скъп приятел ме убеди да събера работите си, да добавя нови и да ги предложа за печат.
Тъй като нямах очаквания, обаждането от издателство „Книгомания“ наистина ме изненада и аз го приех с цялата си отговорност и благодарност към оценката им за моя труд.
– Верлен, Ван Гог, Екзюпери… цяло чудо е, че има неразказани истории за такива икони. Как събирахте информация за книгата?
– Някои са тръгнали от мои лични преживявания като например историята с Ван Гог, други съм проследявала в развитие като историята с револвера на Верлен или с военната гривна на Екзюпери. Но винаги съм ги проучвала до най-малката подробност. Понякога съм се връщала и съм коригирала написаното, защото съм попадала на малък детайл, който променя основно посоката на разказа. Затова и книгата е писана повече от четири години и половина.
– Придържате ли се всъщност към фактология, или оставяте и въображението си да заработи?
– Придържането към фактите в една история е най-важното за мен. По различни причини някои от тях не съм привнесла в основния разказ. Дали защото ще натежат и ще спънат действието, дали защото стоят малко встрани. Сложила съм ги под линия с идеята да се дообогати и дооцвети историята.
Не всичко може да бъде събрано на три-четири страници.
– Защо светът изглежда по-нормален и дори романтичен, когато гледаме на него в минало време – като в „Улица „Рокфелер“?
– Преходът на историите в „Улица Рокфелер” от миналото в днешно време е нещо, което ме е водило в намирането и подбора им. Нещата са отминали, улегнали са, страстите са утихнали. Настанала е особената тишина на историята и опознаването. И ето че по някакъв техен си неочакван начин, те се появяват пред нас и ни заговарят да не се опияняваме от сладостта на миналото, а да го приемем в цялата му пищност от драми и комедии, създали човешката цивилизация.
– И обратно, сякаш нашето време ражда повече отрицателни примери, на какво се дължи?
– Човешката природа се подчинява на вечните си закони още от зараждането на вида ни. Любов, щастие, омраза, ревност, благородство, подлост и т.н. Погледнете назад в историята. Те винаги са там, но като отражение на средата, в която се развиват, понякога неочаквани или неприемливи за нас и много различни от нашите възприятия.
Не е въпрос на патетичен героизъм, а на смелост да преодолееш отрицателното. Вярно е че може да предизвикаш перфектната буря, но дързостта няма криволичещ морал.
– Дълго време сте представяла България в чужбина и като директор на културния институт в Париж. Трудно ли се гради добро мнение за България?
– Да кажа, че е много трудно – няма да е точно. Да кажа, че е много лесно – също. Трябва добре да се познава страната-домакин и да се преценява какво точно да се представи. Правилото е, че големи и значими събития носят търсеното от нас признание и вярна оценка. За всяка проява е важно да се уцели подходящото място, подходящото време и подходящия случай и ако си успял, попадението е твое, а успехът е за страната, която е твоята родина.
– Препоръчайте ни френски автор, който с удоволствие четете!
– Като дете прочетох осем пъти „Граф Монте Кристо”. Александър Дюма-баща беше първият френски автор, с който животът ме срещна. След това беше Колет, Франсоаз Саган, Франсоа Мориак, Анри Троая. Особено обичам Жорж Перек, Ерик-Еманюел Шмит, Ясмина Реза, но обичам и Хемингуей. А съвременният български автор, който обичам да чета е Милен Русков.
Сега си мисля как през последните ни години във френската гимназия правехме литературни анализи на голямата френска класика, пишехме домашни и класни. Тук трябва да благодаря на нашия преподавател Жорж Андонов, който ни превеждаше през тези изпитания на юношеската ни психика.
– Мечтаете ли за голяма история, за роман, който да напишете?
„Улица Рокфелер” излезе само преди три месеца и още съм под влияние на това първо за мен събитие. Но започнах да обмислям следващата си история, да събирам и допълвам материалите за нея. Реших да рискувам и тя да бъде голяма.
Ние сме собственици на личния си риск и не бива да бъдем свенливи в реализацията му.
Трябваше да намеря общото между всички истории в книгата, които са много, много различни. Тогава реших да заселя всички тях на една улица
– А кое Ви убеди първата книга да се казва точно „Улица „Рокфелер“?
– Това е заглавие на един от разказите. По друг повод разказах, че трябваше да намеря общото между всички истории в книгата, които са много, много различни. Тогава реших да заселя всички тях на една улица, която да носи името Рокфелер.
– Разкажете ни нещо от сюжетите в книгата – нещо, за което сама сте мислела, че е невъзможно да е истина, но все пак е вярно…
О, това е сагата около авторските права на творбите на Морис Равел. Невероятно е как те се държат от дъщерята на фризьорката Жоржет, която – както се досещате, няма нищо общо с великия композитор, нито с неговата гениална музика. Но така е, когато става думи за милиони приходи на година.
– Благодарим Ви за този разговор – с пожелание да се срещнем отново за следващата Ви книга!
