Лира Литературно-рекламна Агенция
Поредицата за Бънк Ромеро приключва скоро
„Митко и омагьосаната пещера“ се появи по рафтовете в книжарниците малко изненадващо за почитателите на Емил Минчев. И няма как да е другояче, след като името му се утвърди с поредицата за Бънк Ромеро – частен детектив с необикновена дарба. Мистериите и научната фантастика с в кръвта на Емо, но за да е толкова уверен като писател му помагат и многото преводи, както признава сам в това интервю. През ръцете му са минали десетки класически произведения, придобили нов облик на български.
С Емил Минчев си говорим по Хелоуин, затова и се опитахме да сме пакостливи с въпросите… но в крайна сметка усмивката на нашия писател ни обезоръжи.
Автор е вече на повече от десет книги, много статии и дори киносценарий, преводите му са над 50
– Здравей… за малко да се обърна към теб с Митко… случило ли ти се е да те нарекат така, откакто излезе последната ти книга?
– Хи-хи, засега не, но го очаквам. Една читателка изказа предположението, че персонажът на Митко е вдъхновен от мен, понеже съм роден на Димитровден, и е напълно права – аз съм Митко.
– Всъщност каква част от сюжета на „Митко и омагьосаната пещера“ преповтаря твои лични преживявания?
– Единствено свръхестествените събития в книгата, които започват да се случват някъде от средата, са измишльотини. Първата половина на романа е почти изцяло вдъхновена от действителни преживелици, които ми се случиха, когато бях в четвърти клас и отидох на първата си екскурзия без родителите – едно зелено училище високо в планината.
– Това е и първата ти откровено детска история, почувства ли се несигурен, докато пишеше?
– Чувствах по-голяма отговорност да не отегчавам и да не поучавам читателите си. Според мен най-голямата грешка, която можеш да допуснеш, когато пишеш за деца, е да подцениш читателите си.
– Пресмятах, че това май е единайсето заглавие от теб – извинявай, ако греша, какво те прави толкова плодотворен като писател?
– Една мръсна думичка – труд. Аз съм изключително дисциплиниран в писането и полагам огромни усилия всичко, което публикувам, да е възможно най-изпипано. За тази цел редактирам всяка моя книга около година и половина, преди да я изпратя на издателството.
– Каква ще е съдбата на Бънк Ромеро – другият твой известен герой?
– Шестата книга от поредицата за Бънк, „Мрак“, ще бъде последната. Няма да разкривам какво точно ще го сполети в нея – ще оставя на читателите да открият, когато романът излезе.
– Лично аз много обичам тихата тревожност, която струи от твоите книги – как се настройваш на такава вълна, ти си вечно усмихнат…
Напрежението (т. нар. „съспенс“) е важна съставка от всеки криминален роман. Просто съм закърмен с този жанр и явно ми се удава.
– Хелоуин току-що отмина– плашиш ли се лесно? И разбира се, какво си избираш обикновено – пакост или лакомство?
Избирам лакомство, за съжаление. И за още по-голямо съжаление не, не се плаша лесно. Липсват ми детските кошмари.
„Научих се на дисциплина и търпение от преводите – казва Емил Минчев. – Освен това усъвършенствах някои техники и чисто писателски похвати.“
– Какво правиш, когато музата избяга? Имаш ли си ритуал?
– Не вярвам в музата. Пиша всеки ден, независимо дали съм болен или здрав, дали ми се пише, или не, дали имам „вдъхновение“ или нямам. Писането е професия и като всяка професия трябва да се упражнява. Ако си шофьор на автобус от градския транспорт, едва ли можеш да се обадиш сутринта и да кажеш, че няма да дойдеш на работа днес, защото нямаш „муза“.
– Познавам те и като страстен читател… сподели с нас някое заглавие, което те е впечатлило напоследък?
– Бях изключително впечатлен от „Балада за Георг Хених“ на Виктор Пасков. Прекрасен, нежен и смислен роман.
– И накрая, защо според теб страхът и магиите се оказаха толкова успешна рецепта и държат интереса на цяло поколение?
– Повечето хора обичат да се страхуват – страхът е човешка емоция, която трябва да се изпитва от време на време. Страшните книги и филми ни позволяват да я изпитваме в безопасна среда, както едно влакче на ужасите ни позволява да се страхуваме за живота си (вълнуващо и зареждащо чувство) без реална опасност да пострадаме.
– От сърце благодаря – с пожелание писането все така да те забавлява!
– И аз благодаря за чудесните въпроси! За мен бе удоволствие.
