Лира Литературно-рекламна Агенция
За Кения с топлота и загриженост разказва един стар емигрант, пътешественик и гражданин на света, и прелюбопитен български автор
Срещите с Марин Троянов са като всеобхватна геополитическа разходка, освен че името му стои зад шест книги в различни жанрове – от родови хроники през сборник разкази за войната в бивша Югославия до този трилър, който се развива в Африка. Аферите в него крият опасни интереси и типажи, които едва ли ще срещнем другаде, защото „много от тях вече ги няма“, по думите на автора, който е съхранил спомените си като инженер в Кения в един динамичен сюжет с доста посоки за размисъл.
-Господин Троянов, преди три години се видяхме с вас по повод на книгата ви „Когато падне мракът“. Какво бихте откроили в живота си за изминалото време?
-С мен не се случи нищо съществено, е, може би поостарях, а в световен план основни теми станаха пандемията, която ограничи пътуванията ми, промяната на климата и запазването на околната среда, за които се заговори по-силно, отколкото в предишни години. Явно човечеството разбра, че нещата се променят и то рязко. За три години мнозина се събудиха за новата реалност, която ни очаква.
-Вие засягате тази тема и в романа „Чудна земя“. Защо място на действието е Кения?
-Аз съм живял и работил в Кения в продължение на 18 години, познавам хората добре, говоря езика им и я смятам за своя втора родина след България. Кения е бедна, но изключително красива страна. Затова използвах контраста между нейните естествени богатства и намесата на човека, който ги съсипва умишлено. За разлика от презастроена Европа, в Африка има запазени, божествени кътчета и Рифтовата долината на Кения е пример за това. Тя е едно от най-красивите места на света, които изобщо може да си представите.
-Белите хора ли са основните хищници там?
-В моята книга доброто и злото нямат цвят. Сред белите хора има както почтени, така и грабители, които с престъпления постигат целите си. Богатствата на Африка са застрашени и от Изток и от Запад, в първия случай се ограбват с невероятно темпо и мащаб от държавните предприятия на Китай, във втория – от частни западни компании. Тоест, от всеки, който си плати.
-Местните имат ли начини да се защитят, вкарвате ли тук разни магични ритуали 
-Не, но вкарвам темата за расизма, защото в книгата присъства герой от смесен брак, или мулат, както го наричаме, и една малка общност на семейство от най-старите заселници в Африка, които са там от столетия. Искам да кажа на читателите, че още има място за белия човек на Черния континент, ако спазва правилата и законите, уважава местните хора, ако се постарае да научи езиците им и да се интегрира, както ние изискваме от емигрантите, пристигащи в Европа. В „Чудна земя“ точно тези, които живеят в Кения са главните участници и не всички са непременно добри или само лоши. В историята, която представлява трилър, е замесена и полицията, агенти на службите, представители на властта, между тях също има хора, които мислят как да се защити природата и да се избегне екологична катастрофа. Защото знам за редица проекти за добиване на редки метали в Африка, в Азия и в Америка, с ужасяващи катастрофални последици.
-От кои африкански страни е най-силната бежанска вълна към Европа?
-Консултирал съм проекти, свързани с бежанци, и със сигурност мога да кажа, че от Кения бягат най-малко, за разлика от Южен Судан и Етиопия. Повечето от тях стигат до Италия, ако не се удавят по пътя. Кенийците, които отиват на Запад, са хора с образование. А в Испания, където живея в момента, наблюдавам, че тези, които работят предимно като обслужващ персонал и са доста прилежни, идват от Западна Африка.
-Кения влиза ли в състава на африканските страни, с които в соца, че и години след това, по време на демокрацията България имаше добро сътрудничество? Много специалисти работеха там на високо ниво.
-Работеха предимно в Северна Африка – Либия, Алжир, или Нигерия – в Западна Африка, някои бяха в Мароко, в Тунис имаше по-малко българи. Но в Източна Африка, и особено в Кения, като британска заселническа колония, отношението към тогавшния комунистически блок беше враждебно. Съседната социалистическа държава – Танзания, тогава беше любимка на Съветския съюз. В Африка нещата се променят на периоди – дълго Сомалия беше под влиянието на Москва, после развалиха отношенията си и в Сомалия настъпи хаос, докато сега Танзания е неутрална. Русия има интереси и е стъпила в Централна Африка, в държавата Мали, в която е на власт диктаторски режим. Немците и французите имаха войски, но се оттеглиха, защото там руската военна група „Вагнер“ контролира всичко.
-Западът притеснява ли се от влияние на Русия в Африка?
-В каквато и посока да се вълнуват на Запад от това влияние, то няма никакъв шанс. Разбирате ли, африканецът мисли капиталистически, тоест – материално. За него е важно да има собствена земя, да може да си позволи средства, с които да издържа семейството си и всъщност това го интересува. А Русия освен идеология, не му предлага нищо повече икономически. Тези, които настъпват агресивно и са много популярни в Африка, са китайците. Те прокараха железопътни линии и в Кения, и от Етиопия до Джибути на Червно море. Китай продължава да строи пътища и язовири в Африка, докато Европа там е загубила почва окончателно.
Разговора води: Людмила Еленкова
фото: агенция „Блиц“
