Лира Литературно-рекламна Агенция
Интересът към книгите, създадени там, нарасна
2021-а ще се запомни с това, че най-престижните литературни награди отидоха именно в Африка – или поне символично в случаи като този с Абдулразак Гурна, новият носител на Нобеловата награда за литература. Макар и представян като танзанийски писател, дълги години той живее във Великобритания.
Факт е обаче, че срещу най-значимите литературни призове през 2021-а в аналите ще останат именно имена от Африка. Деймън Галгут например спечели престижния „Букър”. 58-годишният днес писател е роден в Претория, столицата на Република Южна Африка. Френският „Гонкур” пък тръгна към Сенегал, откъдето е новият му носител – едва 31-годишният Мохамед Мбугар Сар. Сенегалски корени най-малкото има и Давид Диоп – 55-годишният писател живее във Франция и спечели т. нар. „международен „Букър”. Голяма част от детството си Диоп прекарва при семейството на своя баща именно в Сенегал.
Още една значима литературна награда стана „сенегалска”, след като Бубакар Борис Диоп се сдоби с Нойщадския литературен приз. Стойността ѝ е голяма и понеже се връчва веднъж на две години в Оклахома, като няма никакви ограничения за държави или език. Сред носителите ѝ са например албанецът Исмаил Кадаре, добре познатата и у нас хърватка Дубравка Угрешич, полякът Адам Загаевски.
Португалската литературна награда също прелетя над океана, за да намери новия си притежател в Мозамбик. Това е 66-годишната Паулина Шизиане. И завършваме дългата редица африкански призьори с Цици Дангарембга от Зимбабве, която на 62 беше удостоена с Наградата за мир на немските книгоразпространители.
Цици Дангарембга от Зимбабве беше удостоена с Наградата за мир на немските книгоразпространители
„Интересът на европейския литературен свят към Африка преживява своя Ренесанс”, казва например Ксавие Гарние, който преподава африканска литература в Сорбоната в Париж. Анализите показват, че литературните специалисти осъзнават пъстротата на африканските традиции, което допринася и литературата, идваща оттам, да е изключително разнообразна. На всичко отгоре Африка преживява истински литературен бум – през последните години там възникват много издателства, слага се началото на литературни фестивали, учредяват се награди, излизат списания.
Литературоведът Мадху Кришнан, която отговаря за африканската литература в Бристолския университет, казва, че много повече хора вече търсят книги именно с африкански произход. „Наградените автори – обяснява тя, – не са паднали от небето. Просто ние в Европа не забелязваме веднага как се развиват тенденциите.”
Всъщност африканската литература преживява възход още през 60-те на миналия век. Тогавашните творби, достигнали до света, са по-скоро на политическа тематика и занимаващи се с края на колониалните режими. Едно от известните имена от ония времена е това на Леополд Седар Сенгор, който основава литературно и политическо движение, като освен поет е познат и като първи президент на Сенегал.
Много известен е също 87-годишният Уоле Шоинка, който получава Нобелова награда за литература през 1986 г. Неговият сънародник Чинуа Ачебе също трупа популярност
Днес африканската литература обаче е различна според специалистите. Авторите са склонни на повече експерименти, като пишат много на екологична тема или за бъдещето на своя континент. Много по-малко са творбите, в които техните създатели се чувстват длъжни да обяснят миналото си на остатъка от света. Затова и например читателите от Европа разпознават темите като близки до самите себе си.
Един от актуалните носители на награда, Деймън Галгут, обаче е умерен оптимист относно популярността на африканската литература. „Може би това беше просто случайност – коментира той. – Но при всяко положение трябва да използваме момента. И да покажем на читателите, че африканската литература е в добра кондиция. Надявам се, че така ще го приемат и правителствата на африкански държави и например ще започнат да инвестират повече в нея.”
А после добавя още нещо важно за този процес. Това че самите африканци трябва да осъзнаят каква сила им носят книгите.
