Лира Литературно-рекламна Агенция
Наградата отива отново при чернокож африканец след 35 години
Абдулразак Гурна се оказа сред фаворитите, след като експерти подчертаха факта, че последните девет години Нобеловата академия оценява писатели само от Северна Америка или Европа. Изключение прави роденият в Япония Казуо Ишигуро, който получи приза през 2017 г.
Парадоксално, Гурна и Ишигуро си приличат – напускат родината си и се преселват във Великобритания. Мотивите да го сторят обаче са различни. Факт е, че новият носител на най-престижната литературна награда не живее в родината си от десетилетия. Танзания напуска, когато е едва на 18 и отива да учи в Англия. Езикът, на който създава книгите си, не е родният суахили, а английски.
Сред мотивите, изтъкнати от Шведската академия, се споменава „безкомпромисното и състрадателно проникване в ефектите на колониализма и съдбата на бежанците в предопределеността на културите и континентите“ от страна на Гурна. 73-годишният писател ще остане в статистиката и като първия чернокож автор, получил Нобелова награда след нигериеца Уоле Шоинка през 1986-а.
Творческият му път в литературата започва в края на 80-те. Първите му книги описват опита на емигрант, който търси мястото си във Великобритания – по страниците личи собственият му опит от края на 60-те. Най-известна обаче става Paradise, издадена през 1994 г. Действието в нея се развива в Африка по време на Първата световна война, като книгата е пъзел от митове, легенди и религиозни мотиви. Desertion е другата книга, която печели обществеността. Именно на базата на тези две заглавия Абдулразак Гурна е номиниран и за наградата, която спечели сега.
Най-новата му книга Afterlives, излязла през 2020-а, размишлява за последствията от колониализма върху бъдещите поколения, а също и за това какво губят светът и литературата заради изчезването на типично африканския поглед към нещата
„Изненадата ми беше голяма, затова изчаках обявяването, преди да повярвам – казва Гурна за новополучения Нобел. – Невероятно е, такава голяма награда в компанията на дълъг списък от ценни лауреати, още не мога да повярвам.”
Шведската академия публикува и мотивите си, като изтъква именно това, че Гурна преследва докрай истината в книгите си и не понася опростяването на нещата. Романите му пък бягат от стереотипите и отварят перспектива към културното разнообразие на Източна Африка. Творчеството му е по-различно, защото в книгите му отсъства обичайния евроцентристки поглед към света.
Също толкова ласкаво се изказва и редакторката на книгите на новия нобелов лауреат, Александра Прингъл. „Гурна е един от най-големите живи африкански писатели – казва тя, – а никой никога не го е забелязвал. И това ме съсипваше. Преди седмица заявих, че е човек, когото игнорират. А сега случи това…” Решението всъщност изцяло потвърждава тенденцията осемнайсетте члена на Академия да не се съобразяват с прогнози на литературоведи или пък критици.
„Победителят трябва да е някой, който пише силно, когото ще прочетете и ще почувствате във всяка негова творба някаква сила, развитие – казва Елън Матсън, член на академията. – Просто търсим изключителна литература.”
