Лира Литературно-рекламна Агенция
Американците четат рядко преводна литература
Англосаксонският книжен пазар е огромен – и това е факт, с който са принудени да се съобразяват всички останали езици, автори и издатели. Отдавна се е превърнал и в еталон, към който се стремят мнозина по света. По отношение на преводната литература на същия този пазар обаче нещата стоят по малко по-различен начин. Според достъпните данни едва 0,13% от книгите в американските книжарници са преводни. Това означава между 300 и 500 заглавия годишно. Още едно любопитно число – само 14% от тези няколкостотин книги са издадени от големите в бранша. Останалите преводи виждат бял свят благодарение на независими издатели или пък на граждански сдружения, които често работят в тежки условия. Макар и малко по-добра, ситуацията във Великобритания може да се сравни с тази в САЩ.
Най-превежданите чужди езици в САЩ са френски и испански, често се превежда също от китайски, японски, немски и руски. Става дума обаче за няколко десетки заглавия годишно на всеки един от тези езици в най-добрия случай. Извън голямата петорка, всички останали езици разчитат на преводи най-много колкото пръстите на едната ръка – или по-малко.
Повечето пъти с превод на литература в САЩ се захващат университетски преподаватели или ентусиасти, които приемат превода за свое хоби. Повечето от тях нямат никакъв опит зад гърба си – обикновено превеждат откъси, кратки текстове, поезия или разкази, които с малко повече късмет публикуват в независими онлайн списания.
Това означава най-вече, че професията преводач на литература в САЩ на практика не съществува, а литературни преводи се осъществяват изцяло на вълната на ентусиазма. Едва 30 от американските университети предлагат въобще в учебните си програми преводачество като университетска специалност. Между тях пък са само пет онези, които се специализират под някаква форма върху литературен превод.
Маргинализирането на литературните преводи в САЩ се отпечатва и върху избора на жанрове. Най-популярна за превод е поезията. Причината е в това, че тя има по-голям шанс за публикуване в литературните издания или като самостоятелна книга. А и самият англосаксонски книжен пазар предлага на практика неограничено количество от масови, мейнстриймови творби, така че едва ли има смисъл да се превежда на английски точно нещо такова. Разбира се, и тук има изключения – едно от тях е превърналият се във феномен в САЩ Стиг Ларшон.
Спецификата на пазара повлиява и самото отношение към превеждането на литература. Най-ярко това пролича през 2016-а, когато „Вегетарианката” на Хан Канг спечели наградата „Ман Букър” заради превода на английски на Дебора Смит. Впоследствие обаче избухна скандал именно заради вида, който придобива текстът след превода. Тогава остро протестираха както корейската, така и международната преводаческа общност. Те изтъкнаха факта, че познанията на Дебора Смит по корейски са ограничени и че по-скоро става дума за адаптация на книгата, а не за превод. Тогава англосаксонската преводаческа общност обърна внимание, че такъв подход е нормален за културната среда във Великобритания и САЩ и не се приема за недопустим.
Идеята, че културната идентичност на преводача не играе никаква роля, е смущаваща и трудна за разбиране от американците
Именно това е в основата на отношението към преводачеството отвъд Океана изобщо – като това обяснява и скорошните дебати покрай превода на прочулата се отведнъж Аманда Горман на други езици. Тогава широко се обсъждаше кой има право да превежда такъв тип творчество. В Нидерландия например издателство беше разкритикувано, че не е подбрало чернокож преводач; ситуацията се повтори и в Каталуния.
Англосаксонската среда възприема преводача като артист, който съдейства за прокарването на даден текст в нова културна среда. Идеята, че културната идентичност на преводача не играе никаква роля, е смущаваща и трудна за разбиране. Просто преводачът на английски има право да постъпи, както намери за добре с автентичния материал. По този начин – що се касае до превежданите от други езици текстове, се извършва едно „поамериканчване” и претапяне в самата културна среда. Иди доказвай, че по света – и най-вече в Европа, всъщност на почит е обратното. Да запазим чуждата реалия в текста, да ѝ се посветим, за да го възпроизведем също толкова въздействащ, както е и в оригинал.
