Лира Литературно-рекламна Агенция
Навремето е пренебрегвана в родината си
53-годишната авторка внезапно се превърна в световна знаменитост, след като спечели най-престижното литературно отличие. Самата тя е възпитана в любов към книгите – писателството е в кръвта и на баща ѝ, и на нейния брат. Затова е логично, че учи точно литература в университета в Сеул. През 90-те прави дебют в периодиката със свои стихотворения. Пак в този период печели литературен конкурс, който ѝ позволява да превърне писането в своя професия. Издава сборник с разкази, но истинският пробив идва с романа „Вегетарианката“.
Метафора на бунта
Книгата за жена, която отказва да яде месо и да носи сутиен, е отмината по-скоро мълчаливо от литературната критика в родината на Хан Канг. Едва с превода на „Вегетарианката“ на английски девет години след написването му литературната общност я открива. Писателката печели „Букър“ в международната му категория, което позволява романът да бъде преведена на много езици.
Вегетарианството, което Канг описва, е всъщност метафора на бунта срещу едно конвенционално общество, което в основата си е изключително патриархално – корейското. Книгата е по-скоро нетипична за литературната традиция, чийто представител е Хан Канг. Но това не пречи романът да е поетичен и мечтателен на много от своите страници – точно както сме свикнали да си представяме Изтока.
При това „Вегетарианката“ не е типичен роман, а набор от три истории, всяка с отделен разказвач, та да е образът на героинята пълен. Проблемите по страниците са сериозни – домашното насилие, премълчаването на истината, безгласността на жените. Вегетарианството на героинята е възприемано като болест, недъг, психическо отклонение – все неща, които е редно да се лекуват, та да се върне тя в правия път.
Отчайваща, но красива
Книгата сама по себе си разчленява човешкото тяло – отделните ѝ части се съсредоточават върху гърдите, върху родилно петно, наречено монголско, на гърба на героинята или дори върху онази част, която наричаме обикновено чатал. Ароматът е ту на еротика, ту на отчаяние, пораждащо мисли за самоубийство.
На „Вегетарианката“ обикновено се приписва екологично или феминистко послание, макар че книгата е силна с бунта на индивида срещу системата, която бавно поглъща различните. Затова натурализмът по страниците преминава плавно в стил, който може преспокойно да наречем и магически реализъм. А над всичко властва отчаянието.
Натурализмът по страниците на „Вегетарианката“ преминава плавно в стил, който може преспокойно да наречем и магически реализъм. А над всичко властва отчаянието
Още по-личен е романът Human Acts
Той предлага сцени от демократичното въстание в родния за Канг Куанджу. Тогава властите разпръскват с много кръв демонстрация, насочена срещу авторитарния режим, като я представят за комунистическа. Книгата проследява съдбата на неколцина младежи – онези, които преживяват събитията, се изправят пред репресии от страна на държавните органи и пред собствените си травми. Самата авторка напуска Куанджу само месеци преди събитията през 1980-а – семейството се мести в Сеул, където бащата започва нова работа.
Искрена и докосваща е и The White Book, в която новата носителка на Нобелова награда за литература прави равносметка за едно от най-травмиращите събития в собственото си семейство – смъртта на сестра ѝ само два часа след нейното раждане.
В тишина и с чай
Когато пък научава новината, че печели най-престижното отличие в литературния свят, Хан Канг заявява простичко, че това за нея е чест. На въпроса как ще отпразнува успеха си, тя отговаря, че ще го направи в тишина. С чаша чай, който ще изпие на бавни глътки със сина си. Точно както се четат и нейните книги.
