Лира Литературно-рекламна Агенция
Светлана Комогорова – Комата
Един често задаван въпрос неизменно ме озадачава:
„Това нали вече е преведено? Защо трябва да се правят нови преводи?“
Странно защо, но никой не пита „Нали Лорънс Оливие вече екранизира „Хамлет“? Защо трябва да се правят още екранни адаптации?“. И с право не пита!
Хората, задаващи онзи въпрос за новите преводи, сякаш не се досещат, че художественият превод не е услуга, художественият превод е интерпретативно изкуство
И винаги съм била на мнението, че що се отнася до броя на интерпретациите на една творба на даден език, „колкото повече, толкова повече“, както казва Мечо Пух.
Защото нито една интерпретация не може да бъде стопроцентово вярна с оригинала. А преводачът няма къде да избяга нито от влиянието на епохата си и на развитието на езика върху преводния текст, нито от цедката на собствената си личност, през която волю-неволю го прекарва.
Винаги съм приемала другите интерпретатори на един текст, който съм имала късмета да преведа и аз, не като конкуренти, а като съучастници, с които се опитваме да изградим някаква все по-адекватна представа за текста на български, тъй като пълното съответствие с първоизточника така или иначе е непостижимо.
От много отдавна исках да направя своя кавър версия, така да се каже, на „1984“. Още от времето, когато за първи път прочетох книгата – в първото издание на български от 1989-а в превода на Лидия Божилова и много скоро след това в оригинал. Беше зората на 90-те и аз пишех тежка и амбициозна дипломна работа за развитието на антиутопичния жанр, надявам се, благополучно прашлясваща нейде дълбоко в архивните дебри. И исках да преведа книгата не защото съм сметнала този превод за лош – напротив, той е талантлив, на места много изобретателен. Аз обаче съм като онова Малкото слонче с Огромното любопитство от приказката на Киплинг, и обичам да се ровя и да съпоставям, защото обичам и да се уча, но предимно по този метод. И затова започнах да си задавам разни въпроси – защо тук и там в българския превод има липсващи изречения, защо orgiastic triumph трябва да се предава със свенливото „необузданата екзалтация“, защо облечената със спортна туника инструкторка, която води утринната гимнастика, на български трябва да бъде облечена с анцуг, каква сила и мощ притежава Джулия, та да вдигне цяла нафтова печка и кой, по дяволите, ще пие такава гадост като джин с чесън, когато специалитетът на заведението в оригинала е джин със зрънца карамфил?
Светът на „1984“ е изграден с математическа прецизност и е наложително много да се внимава в детайлите.
Иска ми се да добавя и защо използвах някои понятия, различни от вече навлезлите в езика, като „новореч“ вместо „новговор“. Това беше свързано с цялостен опит да превеждам с „реч“ всяка употреба на speak като съставен елемент на този новоконструиран език – затова speakwrite в моя вариант е „речописец“. В стария вариант думата е „диктограф“, но според мен една дума от новореч (или новговор, както предпочитате) надали би съдържала латински или старогръцки корени, а още повече съчетание от двете.
Много съм благодарна на издателство „Хеликон“ за предоставената възможност за реализация на един мой така отдавнашен стремеж.
