Лира Литературно-рекламна Агенция
Представяме ви едно уникално трио автори, чиито първи букви на имената съставят абревиатурата ДНК (DNA на английски)
Читателите бързо ще се убедят, че в техния проект „Кодове за любов и вечност“ няма никакви непосилни упражнения, или свръхтайнства, литературата може да бъде въпрос на игра, а любовта – форма на познание. Ще използваме коментара на журналистката Ваня Майсторска за книгата – „Този дебютен роман има всичко, което може да провокира и задържи читателското любопитство: интригуваща история, ярки конфликти, напрежение, което расте с прецизирана динамика, любовни истории в две паралелни сюжетни линии: в съвременността и в Древен Египет; драматизъм, мъдри послания, вплетени интелигентно в ситуации от ежедневието, в размислите и диалозите на героите – без да звучат насилено и претенциозно; психологизъм при изграждането на образите.“ И ще ви запознаем с Делян Захариев, Анна Иванова и Неда Зарева – трима креативни чешити, които интервюирахме заедно.
– Представете накратко другите двама съавтори на книгата, как изглежда всеки от тях през вашите очи?
– В книгата ни има една последна част, която нарекохме „Зад завесата“, където измежду извадки от чат-историята ни от периода, в който активно творяхме, споделихме и някои любопитни подробности около процеса на писане, включително как се запознахме и как започна всичко. Ето какво сме написали един за друг в „Зад завесата“:
За Делян (нашето D)
Анна за Делян Нежна душа. Творец в толкова много направления. Фокусът му е в красивото, хармонията, любовта, музиката, възвишеното. Земните логистики са на заден план. Дидо трудно можеш да го ядосаш. Не че ние с Неда не сме опитвали 
Ама не! Той просто си ни разбира, прощава ни, пуска някоя шега, на която и сам се разсмива, и то и на теб ти минава… изслушва!
Неда за Делян Човекът-фибра, изпълнен с нестихваща енергия и ентусиазъм. Той е от хората, които могат да творят денонощно, не за да постигнат някакъв краен резултат, а просто заради процеса. Вечно усмихнат и позитивен, той обитава сякаш само красивата страна на живота. Харесва хуморът, непринудеността и ведрата атмосфера.
За Неда (нашето N)
Анна за Неда Тя е огън, тя е буря, тя e вихър, само че с немски часовник. Тя е приключенец, за някои до екстремност, но и грижовен човек. Ще те изслуша, приласкае, и успокои. Балсам за душата, с нея се чувстваш у дома. Тя е и тайм-мениджърът на нашия екип, разпределяше задачи, и най вече – поставяше срокове. Без това и най-красивата идея остава нереализирана.
Делян за Неда Стихия – видима, проявяваща се, изживяема, втурваща се, връхлитаща, неудържаема, обгръщаща, всепоглъщаща, всепомитаща, опияняваща стихия на страстта.
За Анна (нашето А)
Делян за Анна Живото, тихото и скромно проявление на безкрайно дълбоката вселенска и божествена утроба, от която са се родили времето, човек, историята, любовта, страстта, доброто, мъдростта и всичко, що е истинско и неподправено.
Неда за Анна За мен тя е древно същество с вродена дълбочина на мисълта и ширина на душата. От нея лъха вещина и мъдрост. Тя е отдадена и има майчино отношение към целия Свят. Допринася за чуждото благо и добруване и го прави осъзнато, изпитвайки удовлетворение. По отношение на съвместната ни работа Анна беше „будната съвест“ на проекта и с типичните си последователност и методичност следеше зорко развоя му.
– Необичайното ви трио специално за „Кодове за любов и вечност“ ли се събра, или идеята за романа възникна спонтанно?
Делян: Идеята възникна спонтанно, докато всъщност още се опознавахме. Ние искахме да пишем, т.е. да творим без никаква предварителна идея какво в крайна сметка ще сътворим.
Анна: Запознахме се на курс по коучинг, на който работихме в групи по трима и така съдбата ни събра. В хода на обучението открихме тази обща мечта, свързана с писането, и решихме да се захванем точно с него, но нямахме сюжет или герои. Не знаехме, че този проект ще се окаже роман изобщо! Наслаждавахме се на процеса, а той роди нещо по-голямо от нас!
– Разбрахме, че ваш творчески ментор е писателят Владимир Зарев, той как се отнесе към проекта, имаше ли много забележки, трябваше ли да правите основни редакции?
Делян: От самото начало Владимир Зарев прегърна нашия проект с широкото си сърце, душа и мироглед. Той се концентрира върху ценното и стойностното в него и направи така, че прохождащото отроче да закрачи уверено и да стигне до края на сътворението си. В процеса на прохождането той ни даде много ценни съвети и гледни точки за това как да продължаваме етап след етап.
Неда: И през цялото това време не ни натрапи нито едно свое мнение или идея! Една от основните редакции, които поиска от нас, беше да преведем онази част от текста, която беше написана на английски език. Делян започна темата си по този начин и в началото ни постави пред голямо изпитание, но се справихме и писахме в тази част от текста на английски и тримата!
Анна: Той за мен е голям Учител. Задаваше ни въпроси, предлагаше варианти, които да подчертаят някоя идея, без да налага посока, и точно в това лично за себе си усетих какво означава и талантлив редактор, не само писател. След това ние тримата обсъждахме и чак тогава приемахме или отхвърляхме конкретните предложения, повечето от които всъщност бяха какво да махнем (смях). Подкрепата му е безценна, както и на съпругата му, поетесата Мирела Иванова – това просто са големи Хора, огромни благодарности и поклон!
– А защо решихте да е художествен текст, дори самата дума „кодове“ в заглавието ще накара читателят да я асоциира с формули и да очаква някаква теория?
Делян: Не сме решавали непременно да е художествен текст, това стана по естествен начин на база на вече написаното. Любовта в своята същност и в нейните безкрайно много измерения е носител и съхранител на най-ценното в живота, както са и кодовете. Любовта също е код, най-големият и всеобхватният от всички. Вечността е безвремието, през което този код не се променя, а остава един и същ в своето безкрайно многообразие и многоликост.
Неда: Искам да подчертая, че преди и по време на творческия процес не е имало изрично решение това начинание да се превъплъти в художествен текст. Поради тази причина още от началото ние го кръстихме „проект“. Създаването на книга не беше самоцел, фокусът падаше върху самия процес на писане; върху изследването на това как творят трима души заедно; върху самото експериментиране и забавлението от него. И от зачатието на идеята, през раждането на самата книга, до ден днешен, не сме имали различни претенции от тези.
Що се отнася до думата „кодове“, нека се запитаме какво означава код всъщност? Обикновено той дава достъп до нещо. Достъп до нещо ново, неясно или различно от известното ни до момента. Той е ключ за отключване на тайни врати, шифър за разгадаване на загадки, правило за преобразуване. Чрез кода можем да разберем или променим определени обстоятелства, но само тогава, когато имаме потребност да ги разберем или променим. Във връзка с това считам, че дори заглавието на книгата да се интерпретира от читателя като теория с формули, то ще предизвика интригуващи и необичайни асоциации у него. Защото в случая няма особено значение дали става въпрос за кодове или формули, а по-скоро за разшифроването на понятия като любов и вечност.
В това заглавие има и вторична заигравка с думата „кодове“ и тя е свързана с човешкия генетичен код (ДНК или DNA на английски). Това е кодът, който представлява същността на „оригинала“. Той разкрива автентичния замисъл, кодиран в нас, човеците, извън шумовете и замърсяванията на настоящия ни живот. Така едно от посланията на проекта е да си зададем въпроса какво е кодирал изначално Създателя в нас?
Анна: Текстът стана художествен някак си сам, той така се роди, дойде си. Както и героите ни, дойдоха, израснаха пред очите ни и ни разказаха историята си – eдна голяма метафора. А „кодовете“ в заглавието се появиха още в първата страница, написана от Делян. Просто чакаха там да стигнем до края на процеса, за да ги видим, да ги преоткрием. Надяваме се всеки читател сам да открие своя код за разбирането на вечните въпроси – за любовта и вечността.
Страхът и надеждата са въпрос на личен избор. Непознатото плаши, но то съдържа в себе си и безкрайни възможности, за разлика от познатото
– Миналото не означава ли повече историчност, не толкава преносен смисъл и въображение, имам предвид Древен Египет във вашия сюжет?
Делян: Миналото е кръгозорът, през който човек възприема както настоящето (си), така и бъдещето (си). И това възприятие може да се променя с времето, като по този начин се променят и настоящето, и бъдещето.
Неда: Миналото винаги е било конструкция, изградена на базата на определени предположения за случки и събития от позиция на познанията, с които се е разполагало към даден момент. Реални свидетели сме на това как човешката историята непрестанно се преразглежда, променя и пренаписва във времето през призмата на различни гледни точки. Дори красноречивите артефакти на една минала „обективна реалност“ стават различни в зависимост от изследователя, методологията, която ползва, и научната парадигма, която следва. От тази гледна точка можем да кажем, че ние предлагаме една конструкция, представляваща вплетените гледни точки на трима души, без претенции за обективност, но с признати елементи на въображение и преносен смисъл.
Анна: Спомените ни обикновено са субективни, пречупени през нашите лични емоции, кодировки и филтри, които сме приели от обществото и семейството. Конкретен пример – когато крояхме „Зад завесата“, решихме всеки да напише как сме се запознали и как е започнал нашият съвместен проект. Но си казахме, чакай, това няма ли да е повторение на една и съща история?! Не! Получиха се три различни истории! В този смисъл „преносният смисъл“ е единственият смисъл. Животът – и времето – са илюзия, метафора, холограма или символ, наречете го както искате. Чрез нашата книга аз преживях конкретният начин как да постигнем контрола над бъдещето си, но и да излекуваме миналото си, като го пренапишем. Това не го бяхме планирали, тази идея просто дойде при нас, и ни убеди да ѝ дадем живот.
– Не е ли опасно да гледаме на чувствата си като на кодове, и не доказа ли изминалата 2020 – а, че поведението на хората лесно може да се програмира, както в посока на страха, така и на надеждата?
Делян: Чувствата сами по себе си не са кодове, но има нещо, което тече на много голяма дълбочина в нас и направлява чувствата ни. Там в дълбокото, там има закодираност — една изконна закодираност извън времето, която не се променя. Поведението на хората може да бъде програмирано дотолкова, доколкото човек се поддава на това. Ако трябва да използвам съвременен компютърен език — нашата човешка програма е Любовта, така сме „програмирани”, заложено е като код в нашето ДНК – да даряваме любов – в това е смисълът на нашия живот.
Неда: Мисля, че посланието на книгата сочи точно обратното – не да гледаме на чувствата си като на кодове, а да потърсим кодовете към нашите чувства, възприятия и мисли. Поведението на хората е било програмирано откакто свят светува и това започва с момента на раждането ни. Привнесените отвън убеждения, мнения, преценки и други душевни „вируси“, които натрупваме в процеса на социализация, започват още от семейното огнище и до голяма степен управляват, без да съзнаваме живота ни в последствие. Откривайки кода как да сменим перспективата си на жертва с тази на хора, които владеят събитията в живота си, ние поемаме в друга посока, попадаме в друга реалност, заживяваме друг живот, развиваме се в друго измерение. Тук обаче няма еднозначност – това е въпрос на личен избор. От тази гледна точка и страхът и надеждата са въпрос на личен избор. Непознатото плаши, но то съдържа в себе си и безкрайни възможности, за разлика от познатото. А животът не е само стабилност, той е и промяна едновременно. Успеем ли да разкодираме тези послания, ще отключим нашата вродена креативост, която ще ни помогне да станем основните съзидатели на собствените си животи, защото: „Каквото е отвътре, такова е и отвън.“
Анна: „Кодовете“, които ние имаме предвид, са точно изначално закодираните в нашето ДНК любов, творчество, уникалност, дори смях и игра, и вечност! На практика никой от нас не може да избяга от тези неща, но толкова сме се объркали, че точно тях, които са винаги там, вечно търсим в живота си! Поведението лесно може да се програмира, да, това всъщност са добри новини, защото и сами можем целенасочено да се препрограмираме към това, които искаме. Такива самопрограмиращи се хора са свръхчувствителни за външно въздействие. В този смисъл аз вярвам, че като следствие на 2020-та хората все по-точно ще определят кои са, кои са важните неща в живота им, което ще прави масовото програмиране все по-невъзможно.
